Пол Дохърти - Маската на Ра

„Шуфой сигурно е там, където има нещо за хапване“ — сети се Амеротке. Така и стана — съдията откри джуджето малко встрани от най-оживената гостилница: седеше на земята със забит до себе си слънчобран. Изглеждаше много зает. На разгънато пред него килимче бе струпан куп тюркоазни амулети.

— Насам, насам! Купувайте! — носеше се плътният глас на джуджето. — Само срещу няколко медни дебена 9 9 Египтяните откриват парите едва през гръцката и римската епоха. В Новото царство плащанията се извършват посредством метал. Дебенът представлява навит метален конец (меден, сребърен или златен) с тежина около 90 г. За по-малки „суми“ го разрязвали на десет равни части (ките). — Бел.прев. ще разполагате с амулет на Маат, великата богиня на истината. При това благословен не от кой да е, а от моя най-почитан повелител и стопанин, от августейшия и благороден Амеротке, върховния съдия в Залата на двете истини!

Амеротке застана на разстояние, за да не го зърне Шуфой. Когато джуджето се обърна към него за миг, съдията отново видя ужасния белег, обезобразяващ лицето му там, където носът му е бил отрязан. Шуфой бе един от безносите — углавни престъпници, за които съдът бе постановил като наказание да им бъде отрязан носът. Те си бяха създали своя общност — малко селце южно от Тива. С Шуфой обаче бе станала ужасна съдебна грешка. При обжалването пред върховния съдия Амеротке обяви помилване от името на фараона, но ужасната присъда вече бе изпълнена. Ето как кожарският работник Шуфой от Менония се озова в дома на Амеротке като личен паж и носител на слънчобрана.

Съдията се засмя и врътна глава. Сега поне вече разбра какъв е източникът на новопоявилото се богатство на Шуфой; всичко се оказа достатъчно безобидно, макар че все така не беше ясно как джуджето бе съумяло да купи първите си амулети?

Амеротке се вля в потока поклонници към храма на богинята Маат. От лявата страна на портите Маат бе облечена в нагъната мантия от ленено платно, пренесла върху петите тежестта на тялото си и скръстила ръце на гърдите си. От главата й се издигаха две големи щраусови пера, символизиращи истината и почтеността. Отдясно на портите бе изобразена сцена от Книгата на мъртвите 10 10 Известен сборник с магически текстове и надгробни заклинания, описващ странстванията на душата в отвъдното. — Бел.ред. : боговете Тот и Хор претегляха душите на умрелите. На едното блюдо бе поставено сърцето на мъртвеца, а на другото — правдата и истината. Маат наблюдаваше внимателно, готова да отбележи накъде се накланят везните: ако натежеше истината, умрелият отиваше право в божествения дом на удоволствията, а ако по-тежко се окажеше другото блюдо, душата на нещастника ставаше роб на уродливите създания, наричани гълтачи на души.

Храмът на Маат бе любимо място за поклонение на жителите на Тива, а и от други места. Въздухът бе изпълнен с шумен брътвеж на различни езици и всевъзможни диалекти и с различни аромати: мирта, тамян и мазила за богаташи, с миризма на готвено или на плодородна пръст. Слънчобрани, ветрила и напоени с парфюм пера се опъваха и размахваха, за да донесат мъничко хладина в жестоката жега. Амеротке следваше поклонниците с приведена глава. Не желаеше да бъде разпознат, особено от писарите в съда. Всички следваха Дромос, пътя на богомолците и поклонниците, който отвеждаше до главните порти. От двете му страни се намираше по една редица сфинксове с лъвските тела и глави на хора, бикове или овни. Амеротке мина през централния портал, около който се бяха струпали писари с импровизирани писалища в скутовете им. Всеки от тях, въоръжен с перо и свитък папирусова хартия, подканяше евентуалните клиенти за написване на жалба или петиция, която беднякът можеше да продиктува, за да я връчи на жреците при храма.

Храмът на Маат бе не само молитвен дом. В него се помещаваха няколко съдебни зали заедно с голямата Зала на двете истини. Амеротке забърза през залата с колоните, подпиращи покрива; те бяха облицовани със златни пластини, а носещите им плоскости, боядисани в ярки цветове, бяха оформени като лотосов цвят. Съдията винаги се бе възхищавал на красотата, изпълваща това място: обсипан сякаш с истински звезди таван и под, чиито багри оставяха у преминаващия усещането, че върви по вода. Излезе от страничния вход и пое по пътеката, която се спускаше към Дома на живота — академията, в която извършваха проучванията си лекарите, астролозите, архивистите и учените при храма. Той прекоси откритото пространство на парка и се насочи към свещения басейн пред Червения параклис — малък олтар на богинята, предназначен само за главните съдии и за жриците от храма на Маат. Над арката пред басейна бе изрисуван Амон Ра, прекосяващ небесата в златната си ладия. Амеротке спря на място и изчака ритуалното приближаване на един от по-низшите жреци.