Пол Дохърти - Маската на Ра

Норфрет се изправи на пръсти и го целуна по бузите, а после и по устните. След това се притисна леко към него и попита:

— Очаквах те по-рано. Защо се забави? — Амеротке погледна към прислужничките зад нея. Норфрет улови погледа му и щракна с пръсти. Момичетата мигом се изнесоха. Съпругата му го поведе към помещението за хранене, настани го удобно в един стол и му поднесе бокал с освежително вино. Едва тогава повтори въпроса си: — Защо се забави? Чух слухове…

Амеротке се взря в чашата си. Защо ли Норфрет бе така нетърпелива да узнае какво се е случило? Толкова ли важно бе за нея?

— Менелото е невинен — каза той. — Само боговете знаят каква е истината за смъртта на фараона… — той отпи дълга глътка от виното, а жена му изпусна въздишка на облекчение. — Изглеждаше добре — продължи той, — държа се добре, беше смел и неукротим като лъв… Какъвто винаги е бил, нали?

Норфрет се засмя леко. Не изглеждаше ни най-малко смутена или разстроена. Искаше му се да се ощипе заради глупостта и детинщината си. В крайна сметка всички в Тива говореха за това дело. Какво, нима жена му не биваше да попита? Пък и какви доказателства имаше за близостта й с Менелото, освен мълвата и хорските клюки? Дори и да е била близка с него, значеше ли това, че двамата са се любили?

— Тате! Тате! — разнесоха се виковете на синовете му и след миг двамата влетяха в стаята. Ахмозе и Кърфей тичаха засмени, преследвани от Шуфой, който се преструваше на разлютен орангутан.

— Вечеряхте ли вече? — придърпа той момчетата към себе си. Нима имаше две години разлика между тях? Ако Ахмозе не бе с една педя по-висок от брат си, едва ли някой би повярвал.

— Не още — обади се Норфрет. — Ще вечеряме горе, за да хванем вечерния бриз — тя отправи ослепителна усмивка към Шуфой и додаде: — Ела и ти!

Всички се качиха на откритата тераса, където прислугата бе сервирала печена гъска, нектар и пресни зеленчуци. Небето беше ясно и звездите светеха толкова ярко, че за миг Амеротке имаше усещането, че само да протегне ръка, и ще ги докосне. Момчетата бърбореха по свои си работи, Норфрет бе наклонила глава към Шуфой, който й разказваше за преживелиците и срещите си с различни люде по пазарището. Съдията така и не разбираше взаимната им привързаност.

— Искаме приказка! Ти ни обеща, хайде, тате! — обади се Ахмозе, след като приключиха с вечерята.

— Така ли? Е, добре… — подхвана Амеротке. — Имало някога един фараон, който построил една много, ама много добре защитена съкровищница. Тя имала няколко секретни врати, които само фараонът можел да отключва, но нямала нито прозорци, нито коридори. След построяването й фараонът сипал отрова във виното на архитекта, за да няма друг, който да знае къде и как е построена съкровищницата.

— Кой е бил този фараон? — петгодишният Кърфей винаги бе по-любопитен.

— Било е много отдавна — отвърна баща му и продължи: — Никой вече не го помни. Та след като архитектът умрял, фараонът запечатал в съкровищницата всичкото си злато и сребро. Но още на другата сутрин установил, че част от богатството му липсва…

— Някоя от вратите била ли е отваряна? — запита Ахмозе.

— Не. Всички били затворени, заключени и запечатани с царския печат. А както вече ви казах, нямало нито прозорци, нито коридори и тайни входове.

— И какво станало после? — нетърпеливо попита Кърфей.

— Фараонът повикал най-мъдрите люде в царството си на съвет — усмихна се съдията. — Но приказката ще продължи утре вечер, защото сега е време да си лягате.

Шуфой подбра протестиращите си повереници и ги изведе. Амеротке се загледа към тъмния Нил, като не спираше да се пита как ли е било преразказано съдебното заседание в царския дворец и каква ли ще бъде реакцията на господарите му.

Хатусу — съпругата на покойния Тутмос II, зае мястото си в царския съвет, събран в тронната зала в Дома на милион години. Царицата седна на предвидения за нея стол и огледа бързо обстановката около себе си. Тронът на вечно живия с разкошен балдахин и с фигурата на Хор над него в червено-златисто сега бе празен. Ниското столче за краката, обшито в златоткан плат с избродирани имена на враговете на Египет, лежеше изоставено встрани. Хатусу се загледа в краката на трона, оформени като скачащи лъвове, и захапа долната си устна. Този трон трябва да бъде неин! Върху специален пиедестал отдясно на величественото кресло бе поставена двойната корона на Египет в червен и бял цвят, оградена от блестящата Уреус — разярена кобра с кървави рубини за очи. Върху облицована със седеф маса пред нея бяха положени символите на фараоновата власт — жезълът, бичът и закривеният меч, а до тях и военновременната корона на фараона.