Пол Дохърти - Сатанинско сборище

Бърнел беше в стаята си, но наредиха на Корбет да почака и чакането продължи часове. Канцлерът изпрати да го повикат в късния следобед. Завари Бърнел все така потънал в диплите на одеждите си, почти затрупан от документи, които се търкаляха на свитъци, лежаха пръснати или на купчини върху огромната маса. Канцлерът стрелна с поглед Корбет при влизането му, тъмните му, хлътнали очи внимателно го огледаха, преди да махне с ръка към един стол и да му налее чаша гъсто, червено гасконско вино. Корбет седна и отпи от виното, чакаше вперилия очи в чашата си Бърнел да заговори.

— Мастър Хю — рече Бърнел и остави чашата си на масата, — добра работа свърши, много добра. Гнездото на предателите е унищожено, имаше измъчвани, мнозина бяха обесени. Малка част — усмихна се той злобно — ще бъдат обесени само на връвта от кесията си. Ще дарят състоянието си. Ще дадат заеми, които ще гарантират доброто им поведение в бъдеще. Това, което направи, няма никога да бъде забравено. О — додаде Бърнел, сякаш се бе сетил в този миг, — ами мастър Хюбърт Сийгрейв? Известно ли ти е местонахождението му?

— Сийгрейв — безизразно отвърна Корбет — беше предател и аз го екзекутирах. Продавал е сведения на солена цена. Заслужи смъртта си!

Канцлерът понечи да каже нещо, но се отказа и се разрови из свитъците на масата.

— Заловиха една жена — бавно поде Бърнел, — Алис-ат-Боу, моминското й име било Фицозбърт. Въоръжен страж я е задържал на пътя за Дувър и беше върната в града.

— И? — Корбет чу някъде от много далече хрипливия си глас.

— И какво? — попита Бърнел.

— Жената! — възкликна Корбет. Сърцето му препускаше бясно и оглушително. — Жената! Какво се случи с нея? — извика той.

— О — отвърна му Бърнел, без да вдигне очи към него, — не я изтезаваха. Призна всичко и после прокле всички ни на висок глас. Изправиха я тук, пред кралския съд и беше обвинена в предателство, убийство и магьосничество. Алис-ат-Боу беше призната за виновна и заради престъпленията си изгоря на кладата в Смитфийлд!

Гласът на канцлера заглъхна. Корбет седеше с бяло като сняг лице, всичките му кошмари се бяха сбъднали. Не даде израз на бурята, която се разрази в душата му и на адската болка, която я раздираше. Корбет седеше като вкаменен. В главата му се редяха една след друга картини. Чу как канцлерът се прокашля и заговори.

— Съжалявам, Хю. Съжалявам безкрайно. На мен също ми се стори красива. Остави ти това — Бърнел хвърли на коленете на Корбет малка, черна, копринена ръкавица. — Друго не каза. Не страда — гласът на Бърнел трепна, — аз… аз направих всичко, за да не страда. Преди да запалят кладата в Смитфийлд, й дадоха чаша силно, упойващо вино.

Корбет все още смазан от новините, чуваше гласа на канцлера някак отдалече, нищо не го интересуваше. Стаята се въртеше и танцуваше пред очите му, устата му пресъхна и усети пристъп на гадене. Обхвана го слабост. Изправи се, здраво стиснал в ръка малката черна ръкавица. Чу, че Бърнел го вика, но излезе от стаята, изблъска озадачените служители, които понечиха да възразят, но думите им заседнаха при вида на посивялото му лице.

Най-накрая Корбет успя да се измъкне от залата и почти затича надолу към кея на речния бряг. Останал без дъх, се свлече върху порутените от времето стъпала. Опита се да овладее дишането си, да успокои полуделия ритъм на сърцето си. Алис вече я нямаше. Беше мъртва. Светът беше опустял без нея. В стоманеносивото небе над него изпищя чайка. Корбет вдъхна уханието на ръкавицата, лекия аромат на Алис, самата й същина. Сякаш топлина докосна премръзналото му лице. Стисна здраво, но нежно ръкавицата в ръката си, а после я пусна. Долу, сред водите на реката тя приличаше на рядко черно цвете. Понесе се на повърхността, водата я залюля, а после течението я подхвана. Реката пое ръкавицата, заигра се с нея и я понесе към необятната морска шир.

Следният откъс от лондонска хроника от онова време, написана на латински, вероятно ще представлява интерес за читателя. Преводът гласи:

През тази година Лорънс Дъкет, лондонски златар, смъртно ранил Ралф Крепин в Чийпсайд, избягал и се скрил в църквата „Сейнт Мери-ле-Боу“. След което група злонамерени мъже, приближени на споменатия Ралф, влезли в църквата през нощта и убили Лорънс, като го обесили на резето на прозореца. Направен бил оглед за установяването на причините за смъртта и изготвено съдебно заключение, което гласяло, че Лорънс Дъкет се е самоубил, затова тялото му било влачено за петите чак извън градските стени и хвърлено в градския ров. Скоро след това, заради признанията на някакво момче, което съгрешило плътски със споменатия Лорънс в нощта на смъртта му, но после успяло да се измъкне, истината излязла наяве. Впоследствие една жена, Алис-ат-Боу, организатор на заговора, била задържана заедно с шестнайсет мъже. Мнозина от тях били обесени, а жената изгорена на клада. Архиепископът на Кентърбъри наложил възбрана върху спомената църква, препречили вратите и прозорците й с трънаци. Тялото на Лорънс Дъкет било извадено от градския ров и го погребали на свято място.