Щом кралят спря да говори, Елинор се обърна със засияло от щастие лице и протегна към Корбет тънката си ръка, украсена с пръстени. Корбет целуна ръката й, разбрал, че човекът, спасил живота на краля, печели безусловната защита и благоволение на Елинор. Вдъхна слабото ухание от парфюма на кралицата и го връхлетя мисълта за Алис. За миг го прониза яд от загубата, която беше претърпял в името на двете кралски особи.
Вдигна поглед учуден, когато кралицата се разсмя сърдечно, ръката й сочеше зад него към Ранулф. Корбет се обърна и едва сам не се разсмя при вида на пребледнялото лице на момчето, широко отворените му очи и зиналата уста, които показваха обзелите го благоговение и смут от присъствието на краля и кралицата. Корбет успокоително го докосна по коляното, докато кралят заговори на Ранулф на английски, като шеговито подражаваше на говора на лондончани. Ранулф отговори кратко със заекване и свел глава, потъна в мълчание. Кралят повика Будон и нареди да налее от виното, което слугите най-после бяха донесли. Чак тогава заразпитва подробно Корбет за разкритията му около тайнствената смърт на Дъкет.
Кралят внимателно изслуша Корбет, от време на време го прекъсваше с въпрос или го караше да повтори думите си, за да си ги изясни докрай. Понякога кралицата се намесваше с въпрос или изказваше проницателно наблюдение. Времето течеше, донесоха още вино, този път със захаросани плодове, от които устните на Корбет започнаха да лепнат и дори леко му се повдигна. Накрая разказът на Корбет приключи. Беше съумял да заобиколи ролята на Алис, като смекчи участието й в заговора с увъртания. Но не беше убеден, че кралят не е наясно за истината. Изглеждаше добре осведомен, проницателните му очи и преценяващият му поглед подсказваха, че долавя липсата на определени факти, но изглеждаше доволен и когато писарят приключи, в залата се възцари тишина. Кралят седеше, загледан в огъня и протегнал ръка през масата, милваше съпругата си. Изправи се и надвеси едрото си тяло над Корбет.
— Добра работа, мастър писарю — дрезгаво продума Едуард, — много добра. Вземи това — и той хвърли в скута на Корбет две претъпкани кесии — в знак на моята благодарност. И това не е всичко — добави той кротко и погледна както Корбет, така и Ранулф, — но останалото ще получиш по-късно.
Кралят потупа Корбет по рамото.
— Отдай се на забавления тук, мастър писарю. Ти си верен, достоен за доверие служител на короната, който избра правилната страна. Каквото и да си мислиш в този миг.
И преди Корбет и Ранулф да успеят да станат на крака, кралят се оттегли, следван от съпругата си, обвита в облаци коприна и благоухание.
Корбет седеше и премисляше разказа си пред краля. Въздъхна, обърна се и се ухили на все още замръзналия от страхопочитание Ранулф.
— Хайде, Ранулф — пошегува се той, — кралят ни рече да се позабавляваме. Да не губим време.
Корбет прекара в Уудсток почти седмица, погълнат от забавленията, церемониите и празненствата в двора от началото на великденските празници. Постепенно Ранулф се отпусна и Корбет го наблюдаваше как се задява по своя открит, простичък начин с придворните дами. Привлекателният вид на младежа и слабостта, която имаше към нежния пол, едновременно забавляваха и ядосваха Корбет. Изтънчените придворни дами не бяха на същото мнение. Не една от тях се озова в леглото на Ранулф, където с желание доставяха удоволствие с гъвкавите си тела и ласки на младежа, който по силата на закона две седмици преди това трябваше да е увиснал на бесилката в предсмъртни гърчове.
Дните минаваха. Корбет усети как лудешкият ритъм на живота в двора смекчава тревогите и тъгата му по Алис, макар от Лондон до него да стигаха откъслечни, зловещи новини. Претърсвани били къщи в града и околностите му, задържани били хора, бързите съдебни процеси в кралските съдилища завършвали с безмилостни екзекуции на ешафодите или на веригите над кладите в Смитфийлд. Въпреки привидното си спокойствие, кралят изгаряше от потисната ярост срещу заплашвалите го заговорници, и тайни съмишленици на мъртвия, но все така омразен Дьо Монфор.
На Корбет му се искаше да остане в Уудсток, потопен във всекидневието на двора. Кралят му възлагаше дребни задачи, но Бърнел — кой друг — промени събитията. Десет дни след пристигането си в Уудсток, Корбет получи писмо от канцлера, отвори го с разтреперани ръце и разпозна четливия и решителен почерк на канцлера.
Читать дальше