Пол Дохърти - Сатанинско сборище

Робърт Бърнел, епископ на Бат и Уелс, канцлер на Англия, до нашия прескъп служител, Хю Корбет, поздрав. Получените от теб сведения се оказаха изключително ценни за залавянето и задържането на предателите в града. Кръчмата, известна като „Епископската митра“ на Сейнт Марк’с Лейн беше обкръжена от изпратените от краля войници. Всички посетители на кръчмата бяха задържани и отведени в Тауър на разпит. Не беше открита собственичката, известна като Алис-ат-Боу. Други нямаха щастието да избягат, бяха затворени в Тауър и разпитвани в продължение на дни, относно убийството на Лорънс Дъкет. Неколцина умряха при разпитите, но един от задържаните, с великанско телосложение, покровител на Алис-ат-Боу и някогашен палач на име Питър, най-накрая направи пълни самопризнания. Оказа се, че заговорниците, известни като поддръжници на мъртвия Дьо Монфор, наистина са били под влиянието и в подчинение на това опасно общество, „Пентаграма“ — свърталище на вещици, използващи черна магия.

Това общество отрича Христовия кръст, прекланяли се пред паметта на еретика Фицозбърт, както и пред идеите му за отхвърляне на властта на краля, църквата и всеки друг символ на властта в кралството. Извършвали сатанински церемонии и скверни ритуали в дворовете на изоставени църкви и най-вече в олтарното крило на западнала църква в Съдърк. Предводител на групата, така нареченият Водач била — според жалостивото признание на Питър — жена, Алис-ат-Боу, съдържателката на „Епископската митра“. Измежду участниците в сборището имало състоятелни търговци, дори служители от градската управа. Един от тях, Ралф Крепин, бил натоварен с особената задача да отдава заеми, като си служи с всякакви средства за подпомагане на „Пентаграма“ и в заговора за убийството на краля. Това трябвало да стане, когато негово величество на връщане от Уудсток мине през Чийпсайд надолу към Уестминстър.

Убийството на краля трябвало да даде сигнал за началото на повсеместен бунт. Рисунката, която си открил в Библията на Белът, показва как наемните убийци са щели да използват църквата „Сейнт Мери-ле-Боу“. В същата църква са криели и оръжията си, което обяснява и загадката на бедния Савел, спомената от теб в твое писмо. Открихме оръжията, скрити в гробището на църквата. Смъртта на Крепин и убийството на Дъкет са били повратна точка в събитията, понеже си се оказал въвлечен в случая и така си предизвикал тревога сред бунтовниците, затова те наели убийци, които да те открият и премахнат.

По всичко личи — за което не те обвинявам, — че Алис-ат-Боу е направила опит и с други средства да те откъсне от поръчението ти. За щастие нито тя, нито убийците са постигнали целта си. Направилият самопризнания престъпник, Питър, призна, че не му е известно местонахождението на Алис-ат-Боу, която загадъчно изчезнала в деня преди съратниците й да бъдат заловени. Затова пък Питър ни каза други имена и кралските войници старателно задържаха мнозина граждани. Част от тях се опитаха да окажат съпротива, затвориха се в една къща в Уолбрук. Кралските стрелци обстрелваха жилището и поваляха мъртъв всеки, който направеше опит за спасение. Лондон вече е прочистен от тази сган и възвръща своята преданост към нашия господар, краля. Във връзка с изложените събития, те приканвам да се върнеш възможно най-скоро. Бог да те пази. Написано в Уестминстър, юни, 1284.

Корбет въздъхна с облекчение. Алис се е измъкнала. Съгласен беше с Бърнел, който искаше да се върне в Лондон и незабавно нареди на разбунтувалия се Ранулф да приготви багажа им. Корбет се сбогува с краля и още същия ден поеха на юг към столицата. Чувстваха се непривично без суматохата и шума, докато яздеха през полето. Въпреки всичко Корбет усещаше как притесненията и страховете му нарастват, чувство на неуправляем ужас го караше да пришпорва коня все по-силно, което накара Ранулф да изостави мърморенията си срещу откъсването му от новооткритите удоволствия на двора.

Само за няколко дни стигнаха покрайнините на Лондон. Корбет реши да остави Ранулф и конете в странноприемница на речния бряг и нае малка лодка до Уестминстър. Пристигна по пладне на четвъртия ден, след като бе напуснал Уудсток, и докато вървеше през голямата зала, долови възцарилото се напрежение и усещане за опасност. Така беше винаги след криза, помисли си Корбет. Трябваше да се издават заповеди, да се съставят писма, да се записват присъди, да се подготвят и подпечатат свидетелски показания и гаранции. Всичко това означаваше повече работа за писарите, които усещаха страха, напрежението и вълненията по документите, които изготвяха. Корбет положи усилия да избегне поздравите и опитите да го въвлекат в разговор. Искаше да види Бърнел незабавно, а не да си бъбри безцелно. Забеляза, че част от старшите писари го гледаха странно и срещнеха ли се погледите им, отвръщаха очи.