Пол Дохърти - Сянката на греха

— Какво искаш да кажеш? — попита сър Морис с побледняло лице. Пръстите му не спираха да шарят по яката на туниката му.

— Сър Луис — обърна се към него Корбет, — според мен ти си виновен за смъртта на воденичаря Молкин, на Торкъл и на Девърел и се обзалагам, че знаеш също така къде е тялото на мастър Блайдскот.

— Знаеш, че съм съдия — проговори Тресилиън. — И като съдия те питам: как ще докажеш твърденията си?

— Ти си добър човек, сър Луис — отвърна Корбет, — но си сгрешил. Подозирал си, че е допусната съдебна грешка. Съчувствал си на Соръл, вдовицата на Фъръл, затова си се опитвал да й помогнеш, няколко пъти в годината тя е получавала вързопчета със сребърни монети. Но тези подаръци от неизвестен дарител са давани в определени дати от годината. Ти си човек на правото до мозъка на костите си, нали? Датите отговарят на периодите, в които заседава съдът в Уестминстър. Така си напомнял сам на себе си станалото. Грижел си се за Соръл, както си се грижил и за сър Морис.

Сър Луис се усмихна и поглади мустаците си.

— Само заможен човек като теб е в състояние да си позволи такава щедрост — заяви Корбет. — Що се отнася до нападението, извършено над теб на Фалмър Лейн, в деня на пристигането ми в Мелфорд, когато си бил на път за срещата си с мен, случаят наистина беше любопитен! Защо си яздил сам? Защо си намери извинение да закъснееш? Не си искал сър Морис да язди с теб, нали така? Искал си да те видим като жертва на нападение, заради допуснатата ужасна съдебна грешка. Спрял си на пътя, огледал си се, не е имало никого. Отрязал си младо дръвче, за да го поставиш напряко на пътеката. Влязъл си между дърветата, събул си ботушите си и си изстрелял стрелата. После си продължил пътя си.

— Някой би могъл да ме види — отбеляза Тресилиън.

— Не, мястото е усамотено. Две неща ме озадачаваха около твоето нападение. Първо, кой ще е този босоног стрелец? Стрелял е веднъж и не е повторил. Соръл, която познава горите като дланта на ръката си и не пропуска и сянка с орловия си поглед, не е видяла никакъв стрелец. И после, щом стрелецът се е нагърбил с това дело, защо е допуснал провал? Молкин, Торкъл, Девърел, а вероятно и Блайдскот, са мъртви. А на теб ти се разминава с драскотини, които сам си си нанесъл. Отървал си се от лъка и колчана със стрелите и си се уверил, че следите говорят за нападение. И си продължил по пътя си. Опитал си се да ни заблудиш. Ти си и този, който е закачил бележката върху бесилката и си надраскал същото съобщение върху надгробния камък на сър Роджър. Не си срещнал никакви затруднения да извършиш намисленото в онзи ден. Наоколо се стелеше гъста мъгла. Гробището е било безлюдно и щом си приключил, си се втурнал към криптата, вече с вид на уплашен и угрижен съдия.

— А убийствата? — попита сър Морис.

Корбет долавяше как на младия лорд му е трудно да преосмисли всичко това.

— Не са представлявали голяма трудност. Всички са знаели, че всяка събота вечер Молкин се налива. Сър Луис е отишъл до воденицата и е отсякъл главата му. С Торкъл е било същото. Есен е, мъгли обвиват безлюдното поле, Мелфорд е съвършеното място за подобни нападения. Навиците на Девърел също са били проучени. Сър Луис е знаел за процепа за наблюдение…

— Какви доказателства имаш за всичко казано? — попита сър Луис.

Корбет не издаде изненадата си от спокойното поведение на Тресилиън. Иска да бъде заловен, помисли си той, очаква да го хванат.

— Първо, оставената в къщата на Девърел бележка. Помниш ли цитата: „Не лъжесвидетелствувай против ближния си“? Повечето хора щяха да изрекат цитата така: „Не лъжесвидетелствай…“ Ти си използвал думата „лъжесвидетелствувай“ по време на процеса срещу сър Роджър. Точните ти думи са: „Ако са лъжесвидетелствували против ближния си, заложили са главите си.“ Какво съвпадение! Молкин е загубил главата си, мозъкът на Торкъл е направен на пихтия. Стрелата от арбалета е улучила Девърел точно в лицето и му е пръснала мозъка. Когато открият тялото на Блайдскот, неговата смъртоносна рана със сигурност също ще е на главата.

Съдията седеше с ръце, поставени на коленете и поглед, прикован в пода.

— Ще те попитам само едно, сър Хю — вдигна очи той. — Залови ли истинския убиец?

— Знам кой е — отвърна Корбет.

— Заклеваш ли се в думите си?

— Кълна се.

Сър Луис хвана края на плаща си и задърпа връзките му.

— Ако ще ме изправят на съд, искам да бъда съден в Уестминстър.

Корбет не обърна внимание на сър Морис, който рязко си пое въздух.