Пол Дохърти - Сянката на греха

— В това няма съмнение, мастър Бъргес. Миналата нощ обаче е дошъл тук, за да се моли и размишлява, докато ти и отец Гримстоун сте се приготвяли за празненството. Ти си дошъл при него, изпълнен със загриженост и си му донесъл голяма купа с вино, подправено със сънотворно. Видях, че отглеждаш такива треви в градината си. Курат Робърт не е бил канен на празненствата и вероятно е имал обичая да ги избягва. Искал е да седи тук в тъмнината и да се самосъжалява. Ако виното не е било достатъчно да го приспи, то сънотворното е щяло да свърши тази работа. Докато е пиел, ти си се занимавал с нещо из църквата, както винаги. Върнал си се в камбанарията, взел си едно от въжетата и си го поставил колкото си могъл по-навътре в нишата на прозореца, било е нещо, което си научил като момче или пък си забелязал с годините. Нишата има лек наклон. Накрая въжето, придърпано от тежестта си, се спуска надолу и от люлеенето му, камбаните започват да бият. Сам го проверих. Имах съмнения, че ако го оставя дълбоко навътре в нишата — Корбет се намръщи, — ще ми отнеме доста време преди тежестта да падне.

— Глупости! — възкликна Бъргес.

— Мога да го докажа — тихо рече Корбет. — Не съм учил механика в Оксфорд, но поназнайвам нещо за мерките и теглилките. Както и да е, чул си своя сигнал да се втурнеш бързешком към църквата. Къщата е била заключена. Клетият курат Робърт преди това е изпил виното и бързо е заспал. Замъкнал си го в камбанарията, нагоре по стълбите, вързал си въжето около врата му и си пуснал тялото му. Клетият курат изобщо не е дошъл на себе си. Може би си го дръпнал за краката, за да ускориш смъртта му? Затова камбаните биха за втори път онази вечер. Скрил си чашата, лесна работа. Избърсал си устата на мъртвия с парцал и си се огледал: всичко е било наред, затова си се върнал забързано в общината, за да обявиш тъжната новина.

— Ами писмото?

— Какво писмо?

— Парчето пергамент, скрито в ръкава на Робърт?

— А, да, ти си го сложил там. Донесъл си виното на курат Робърт. Преди да излезеш от къщата с отец Гримстоун, си претърсил стаята на Белън, докато той е бил в църквата, и си взел всичко, което би могло да предизвика подозрения. Търсил си и подобно парче пергамент. Обзалагам се, че курат Робърт е бил известен с това, че си записва стихове и цитати от Библията, над които да размишлява. Онзи, който си взел, е бил подходящ, макар че всеки от тях би ти свършил работа. Сложил си го в торбичката си и си отишъл в общината.

Бъргес вече си беше възвърнал самообладанието. Скръсти ръцете си на гърдите, сякаш искаше да покаже на Корбет, че не ги държи близо до камата си.

— Ами ако тежестта не беше паднала? Ако се беше случило нещо?

— Тогава курат Робърт щеше да се събуди с тежко главоболие и с обичайното чувство на вина. Ти щеше да си се повеселил на празненството на общината и да чакаш друга възможност. Вярно е, че понеже си бил в стаята на курата, е било възможно той да забележи, че някои ръкописи липсват и да се разтревожи. Но отново би обвинил себе си. Дали е щял да си спомня ясно какво е правил? Или пък е щял да обвини отец Гримстоун, който, като се напие, се вре, където не трябва?

— И защо ми е да убивам курат Робърт?

— Защото си убиец, мастър Бъргес. Обичаш да убиваш. Най-много обичаш да гледаш ужаса, изписан по лицето на някое момиче, което насилваш, а после душиш с въже.

Бъргес преглътна с мъка.

— Няма да слушам тези лъжи.

— И къде ще отидеш? Хората ми са отвън пред църквата — излъга Корбет. — Ще те арестуват, щом излезеш. Искаш ли да ти кажа защо си убил курат Робърт?

— Имаш само предположения — присмя му се Бъргес. — Защо ми е да убивам човек, с когото съжителствам от толкова много години? Беше ми приятел.

— Преди всичко е бил курат в тази църква — рязко му отвърна Корбет, — а ти си ставал все по-загрижен. Отец Гримстоун е пиел много, започнал е да губи паметта си. А онова, което наистина е тревожело курата — и признавам, че не мога да го докажа — е, че някой, не знам кой, му е съобщил, че изповядани грехове са ставали достояние на другите. Бог знае как е разбрал.

— Значи нямаш доказателства?

— Напротив. Курат Робърт е бил озадачен от това и сериозно разтревожен. Сигурно го е обсъдил с отец Гримстоун, който, естествено ти е казал? Или пък си наминал през стаята му и си го заварил да пише до своя епископ? Белън е ставал опасен, затова си го убил! В същото време напълно е било възможно убийствата на младите момичета да се припишат на него. В действителност куратът не е знаел почти нищо за убийствата. Но всеки свещеник с капчица съвест би се разтревожил, ако е погазена тайната на изповедта. До последния си ден ще се чудя, а и ти също — додаде Корбет — кой е бил този човек. Гръмогласният Молкин? Дъщеря му? Или Девърел, нашият страхлив дърводелец? Или пък Блайдскот?