Пол Дохърти - Сянката на греха

— Хората знаят, че бях в кръчмата „Златното руно“…

— Да, разбира се, бил си там и преди, и след убийството. Никой не следи кога идваш и кога си тръгваш. Като същински Луцифер си се промъкнал до Риптън, кралския наместник. И на него са му били известни посещенията на сър Роджър при вдовицата, затова е давел мъката си с ейл. Иди, подтикнал си го, изправи се пред нея, открий й любовта си. На Риптън не са му трябвали дълги увещания. Отишъл е долу до къщата й, но е бил достатъчно разсъдлив, та да схване, че вината ще падне върху него, когато я е открил мъртва. Бил е уплашен до смърт. Върнал се е бързо в „Златното руно“. Заявил е, че си е променил намеренията. Наистина, търсел е кой да го придружи обратно до къщата. Каква прекрасна възможност ти се е отворила! Добрият приятел Бъргес го придружава до къщата на вдовицата — и останалото е известно.

— Риптън ли ти го разказа?

— Не — усмихна се Корбет. — Но ще го направи. Когато му вържем ръцете и кралските представители на закона вземат да го разпитват, ще си спомни невероятни неща. Бил си с Риптън, нали? Добрият стар Бъргес, неуморният приятел! Всъщност, подозирам, че тъкмо ти ме нападна при воденицата вечерта, след като пристигнах в Мелфорд. Опитваше се да ме объркаш. Когато влязох в „Златното руно“, ти седеше пред чашата си, радушен и сърдечен, извън всяко съмнение.

Тежестта на въжето на камбаната стигна до ръба на нишата и падна. Корбет не обърна внимание на дрънченето на камбаната.

— Всичко е било подготвено. Къщата на сър Роджър е претърсена. Вече си успял да изпратиш дрънкулките от другите жертви за спомен на сър Роджър. Познавал си мисленето му. Щял е да ги помисли за подаръци от някое свое завоевание. Запратил ги е в сандъка и повече не се е сетил за тях.

— Ами Девърел?

— А, да, стигаме до последната част от плана ти. Всеизвестно е, че отец Гримстоун е пияница. Освен това е и самотен. Добронамерен човек е, но езикът му се развързва от виното. Знае всички тайни на града, нали? Най-вече тези на Молкин. За смъртта на първата му жена, както и за кръвосмесителната връзка с родната му дъщеря, Маргарет. Знае и за Торкъл — как собствената му жена и младият Ралф са го направили рогоносец… И разбира се, знае и за дърводелеца Девърел, който всъщност е монах, избягал от манастира си, и отдал се на насладите на незаконно съпружество, докато се е криел от очите на Църквата.

По челото на Бъргес заблестяха калки пот.

— Това са тайни, споделени при изповед! — изломоти той.

— Някои са, други не — въздъхна Корбет. — Но отец Гримстоун е самотен. Обича да пие с близкия си приятел и полубрат Бъргес, който с годините е насъбрал такива парещи тайни. Знаеш много скандални неща, нали?

— Нищо няма да кажа — озъби се Бъргес.

— Добирал си се по един или друг начин до набелязаните от теб жертви и си ги изнудвал. Надрасквал си им нещо на парче пергамент, нали? Някой цитат от Библията, например? Като онзи, който е получил Молкин — цитат от Левит, който недвусмислено говори за кръвосмешение? Посещавал си ги посред нощ, или пък си ги пресрещал в някоя уличка? Ще направиш това, или ще направиш онова — в противен случай ще си понесеш последствията. Всички са били изплашени до смърт, Торкъл е бил изправен пред присмех, Молкин — пред гнева на целия град, а Девърел е щял да бъде публично заклеймен.

— Не аз съм ги избирал за съдебни заседатели. Блайдскот ги избра!

— Блайдскот ли? — попита Корбет. — За Бога, не е било нужно да си приятел със свещеника, за да разбереш за Блайдскот. Прословут е със своята подкупност, или по-скоро беше. Защото е мъртъв. Успял ли си да научиш за страстта му към малки момченца? Общото между жертвите на изнудването ти са не само тайните им грехове, но и омразата им към сър Роджър. Ти, Маскирания, Удушвача, си подготвил събитията внимателно.

Корбет заизброява на облечената с ръкавица ръка:

— Чапълс е бил с вдовицата Уолмър в нощта на смъртта й; ножът; в къщата му са намерени накитите на някои от убитите жени; свидетелските показания на Девърел; всеобщата неприязън към него и, накрая, съдебни заседатели, които си държал в ръцете си. Какъв шанс е имал клетникът?

Корбет се размърда на стъпалото. Поуспокои се, като чу шум отвън, приближаващи се тихи стъпки. Надяваше се да е Ранулф, а не отец Гримстоун.

— Не си могъл да предвидиш обаче действията на Фъръл, бракониерът. Знаел е кой къде ходи из полето. В нощта, в която е убита вдовицата Уолмър, той я е видял жива и здрава да изпраща сър Роджър. Говорел е наляво и надясно за някакви други хора, промъкнали се към къщата на горката жена. Знаем, че Риптън е ходил до там два пъти. Третият си бил ти, убиецът — Корбет се приведе напред и насочи пръст към Бъргес. — Благодарение на Фъръл ще увиснеш на въжето, вярвай ми. Той станал много любопитен заради това, което е видял и заради лъжите, разпространявани за сър Роджър. Сигурен съм, че имаш заслуга за злонамерените слухове. — Корбет замълча. — На всичкото отгоре Фъръл е видял триптиха, започнал е да се чуди дали истината не е така ясна като картината. И така, къде отива човек, измъчван от съмнения? — Корбет посочи надолу. — Дошъл е тук, в църквата. Дали е говорил с отец Гримстоун, или е дошъл направо при теб? Може би те е обвинил открито? Както и да е станало, от църквата не е излязъл жив.