Пол Дохърти - Гибелен грях

— Не е възможно — прекъсна го лейди Мери, — защо ще й е на лейди Фицуорън да убива една от своите посестрими и бедния отец Бенедикт?

— Права си да мислиш, че извършителят и на двете убийства е един и същ. Нашият убиец се е обличал като монах. Носел е сандали, плащ и качулка на бенедиктински монах. Вземал ги е от вестиария, който се намира до този катедрален съвет. Мога само да предполагам, но подозирам, че докато е чистела и прала монашеските одеяния, лейди Съмървил се е натъкнала на монашеска качулка, или расо, които са били изцапани с кръв, дори може да са ухаели на женски парфюм. Естествено е била озадачена, това обяснява и защо постоянно е повтаряла: „Расото не прави монаха“. Не е влагала глупава морална поука за братята монаси, макар Бог ни е свидетел, че май се е оказала права, думите й са имали съвсем буквален смисъл. Само защото някой надява качулка и расо, това не означава, че се превръща в монах.

— Ами отец Бенедикт? — попита Кейд и напомни за присъствието си.

— Подозирам, че лейди Съмървил е говорила с него. Може дори да му е разказала за подозренията си, че онзи, който убива проститутките в Лондон вероятно е една от посестримите й — Корбет погледна към лейди Мери Невил. — Шокът от откритието е накарало лейди Съмървил да нарисува карикатура за случващото се в Уестминстър. Вероятно монасите тук са били разпуснати, още повече, че са приютили при себе си кръвожаден вълк. Това също обяснява защо лейди Съмървил е искала да напусне ордена „Сестрите на света Марта“.

— Но защо убиецът е заподозрял лейди Съмървил? — попита Ранулф.

— По пътя на умозаключението и на логиката. Лейди Съмървил си мрънка загадъчни поговорки, за които само убиецът е наясно какво именно означават и, може би, убиецът си е дал сметка за грешката, която е допуснал с връщането на дрехи с петна от кръв. Най-вече расото, защото е било предназначено за някой, доста висок на ръст. Убиецът е наблюдавал лейди Съмървил и е видял накъде отива. Лейди Съмървил не е могла да говори с братята в абатството, а пък и разказът й е бил твърде недостоверен, за да привлече вниманието на някой от управниците, била е отчуждена и от собствения си син, затова единствено й е оставал логичния избор — отец Бенедикт.

— Прав е — намеси се лейди Мери, вперила очи във Фицуорън. — Прав е.

Гласът й се изпълни с гняв.

— Лейди Съмървил и отец Бенедикт бяха много близки.

— Да, да, вероятно са били — отговори Корбет.

— Всичко се подрежда в картината — отбеляза Ранулф, стана от стола си, отиде и застана зад лейди Фицуорън. — Предимствата на нашия убиец са били две: монашеското облекло, можела е да иде навсякъде, и като една от ордена „Сестрите на света Марта“ е била наясно коя от проститутките е била по-уязвима, къде са живеели, навиците им, обстоятелствата в живота им. Пък и коя жена гледа на друга жена като на заплаха.

Ранулф се приведе към стола на жената и я хвана за китките.

Фицуорън се съпротивляваше изкривила лице.

— Копеле! — просъска тя. — Махни си ръцете от мен!

Ранулф измъкна ръцете на лейди Катрин от ръкавите на роклята й и погледна изненадано към Корбет, там нямаше кама.

Корбет се взираше в изражението на грозното, старческо лице, пълно с отровна ненавист. Тя е луда, помисли си. Като всички убийци беше допуснала някаква зараза да предизвика разложение дълбоко в душата й и да отрови всяко кътче на съзнанието й. Фицуорън го погледна с очите на злобна кавгаджийка, чието лошо поведение е разкрито.

— Последно — завършваше Корбет — бях заинтригуван, защото убийствата на жените са ставали на тринайсето число всеки месец. Ти знаеш причината. Съпругът ти, лейди Катрин, е умрял на празника на свети Мартин, папа и мъченик, в чието име се отслужва литургия на тринайсети април.

— Но последното, убийството на Хоуиза, не се включва в този ред — намеси се Кейд.

— Знам — отвърна Корбет, — но то е било с цел да ни обърка. Виждаш ли, мастър Кейд, само шепа хора са схванали модела, който следват убийствата. Ранулф, аз, ти и още двама, с които говорих: лейди Мери Невил и лейди Катрин Фицуорън.

Корбет се усмихна леко.

— Признавам, че за кратко и ти, мастър Кейд, беше заподозрян. Лейди Мери, чудех се дали не си ти. Обаче и Падликот, и просякът описаха убиеца като много висок. Накрая негово величество, кралят, неволно ми съобщи датата на смъртта на лорд Фицуорън. Последното момиче, лейди Фицуорън, си убила само за да размътиш водата. Водата около теб винаги е била мътилка — додаде Корбет и забарабани с пръсти по масата.