Пол Дохърти - Гибелен грях

— Когато ви посетихме в болницата „Сейнт Катрин“ близо до Тауър, ти намекна, че монасите от Уестминстър са замесени в някакъв скандал, който може би е свързан със смъртта на момичетата от улицата — Корбет се усмихна едва доловимо — Подозирам, че когато пушилката утихне, всичко ще се разчуе. Ти обаче си виждала в тези слухове прикритие за смъртоносното си дело.

Фицуорън се поизправи на стола си със злобна усмивка.

— Всичко това са само предположения — отвърна му тя в същия тон. — Нямате истинско доказателство.

— И така да е, имам достатъчно, за да бъдеш дадена на кралския съд в Уестминстър. Ами тогава, лейди Катрин? Публичното унижение? Подозрението? Ще се отнасят с теб като към най-недостойната от недостойните — видя как усмивката угасна върху лицето й. — Ами след присъдата? Само един Бог знае какво ще последва. Ако те признаят за невинна, или по-вероятното — оневинена поради липса на доказателства — ще можеш ли някога да се покажеш из улиците на Лондон? А ако те признаят за виновна, ще те отведат в тъмницата Флийт, ще те облекат в червените дрипи на убийците и ще изгориш на кладата в Смитфийлд, а всички проститутки от града ще се съберат, за да се порадват на предсмъртните ти писъци.

Фицуорън сведе поглед, после бързо погледна отново към Корбет.

— Имам ли друга възможност? — попита тихо.

— Кралят ще поиска случаят да се разреши без шум. Пълното и искрено признание и конфискация на цялото ти имущество ще бъде удовлетворително разрешение.

— Ами аз?

— Ще се подстрижеш за монахиня в някой отдалечен и самотен манастир. Вероятно някъде из Уелс или по границата с Шотландия и ще останеш там до последния си ден на хляб и вода като изкупление за извършените от теб ужасни престъпления.

Старицата се изсмя и вирна глава настрана.

— Ти си много, много умно момче — промърмори и тихо додаде: — Трябваше да те убия. С това твое непроницаемо лице, съсредоточено изражение и лукави очи.

— Но се опита, нали? Ти си наела убийците, които ни нападнаха на Уолбрук?

Фицуорън поприсви рамене и се понамръщи сякаш Корбет я е укорил безобидно.

— Ти си много, много умно момче — повтори Фицуорън. — Разбираш ли, Корбет — раздвижи се на мястото си, сякаш се готвеше да разказва приказка на група деца, — разбираш ли, аз обичах съпруга си. Той беше благородник. Нямахме деца и живеех за него.

Огледа се наоколо с плувнали в сълзи очи.

— Можеш ли да го разбереш? Той беше център на всеки мой дъх, всяка моя мисъл и всяко мое действие. Умря като войник на бойното поле в битка в името на краля.

Фицуорън скръсти ръце, маската на ненавистта се смъкна от лицето й, когато тя потъна в спомените си и върху него легна тъга.

— Обичах истински съпруга си — повтори тя, — по някакъв начин все още го обичам, въпреки ужасната рана, която ми е нанесъл — в очите й проблесна злост и тя погледна към Корбет. — Присъединих се към ордена „Сестрите на света Марта“ и посветих живота си на милосърдни дела, жалех тези момичета и не съм и помисляла на каква тайна ще се натъкна. Един ден говорех с една от тях, беше млада, с бяла и гладка като мрамор кожа, със сини очи като лятното небе, изглеждаше като ангел, красива и невинна.

Фицуорън скръсти по-здраво ръце.

— Такава беше, докато не си отвори устата. Опитвах се да я вразумя, да й обясня грешката, която допуска. Казах й колко труден е бил животът ми, една Фицуорън, чийто съпруг е военачалник в кралската войска — устата й се изкриви. — Кучката попита за името ми и аз й го повторих. Отново и отново ме питаеше, докато се полюшваше напред-назад и се заливаше в смях.

Старицата замлъкна и сведе поглед към масата.

— Милейди — подтикна я Корбет.

Фицуорън вдигна поглед към него, в очите й гореше злоба и Корбет усети как лудостта завладява съзнанието й.

— Кучката — просъска тя — вдигна полите си и ми показа срамните си части! „Виж ги, милейди Фицуорън!“ — извика ми. — „Твоят съпруг ги галеше, целуваше ги и проникваше в мен, защото ти не си могла да му дадеш такава наслада!“.

Фицуорън потърка лицето си с ръце.

— Не можех да повярвам — промълви тя, — но проститутката описа съпруга ми, кожата, цвета на косата му, походката, осанката му, даже любимите му ругатни. По думите й съпругът ми ползвал не само нейните услуги, но и на други като нея. Не можах да го отрека, защото когато бяхме в Лондон съпругът ми често отсъстваше по делата на краля, или така казваше.

Старицата с благородна кръв грубо се изсмя.