Пол Дохърти - Гибелен грях

— На мръсницата й се струваше забавно. Ето ме мен, в услуга на ония, които така добре са обслужвали съпруга ми! Момичето продължи да повдига полите си, седеше на стола и навираше мръсната си голота в очите ми. На масата имаше нож, не знам какво стана. Грабнах го и замахнах. Момичето се разпищя, затова я дръпнах за косата и й прерязах гърлото.

Фицуорън впери очи в Корбет.

— Как е могъл — сипкаво прошепна тя, — как е могъл да се свърже с такива жени и да ме прави за посмешище, всяка проститутка да ми се подиграва? О, не съм глупачка — добави тя. — Думите на момичето разбуниха мислите ми. Как ме е пренебрегвал съпругът ми и всичко започна да се разпада. Пък и открих, че смъртта на проститутката ми е подействала като пречистване, пречисти кръвта и съзнанието ми, затова убих отново. Всеки път носех расо и качулка от вестиария в Уестминстър — усмихна се. — Тия тлъсти монаси никога не забелязаха, че има нещо нередно. Дочух слухове за среднощните им гуляи и прозрях в тях чудесна възможност. Помислих и за скъпия си покоен съпруг и дадох обет, че всеки месец на датата на неговата смърт една проститутка ще умира.

Повдигна пръсти с побелели кокалчета към устните си.

— Харесваше ми. Подготвях се внимателно, избирах всяка от жертвите си и планирах убийството й. — Фицуорън се наведе и потупа с ледените си пръсти ръката на Корбет. — Разбира се, ти си много, много умно момче и имаше право. Случваше се нещо да се обърка. Агнес ме видя. Какво глупаво момиче! Мислеше си, че се е скрила в тъмното, но видях евтините й украшения да проблясват, очите й се взираха в тъмното — тя потърка бузата си. — Беше лесно да я убия, но с лейди Съмървил беше различно. Обикновено проверявах расото, което съм използвала, дори сама го перях, но един ден допуснах грешка. Знаеш как става, нали, Корбет? Тъмните петна от кръв не личат почти никак върху кафява тъкан. После, разбира се, моят парфюм. Както и да е, хванах Съмървил да държи расото, стоеше, гледаше ме и ми се усмихваше.

— А отец Бенедикт?

— Знаех, че Съмървил ще иде при него — злобно рече тя. — Никак не се погаждаха с де Лейси — усмихна се на себе си. — Стана много сложно. Съмървил ме подозираше и вече разказваше всичко на отец Бенедикт. Знаех, че той ще я посъветва какво да прави, а вече бях набелязала Изабо за следваща моя жертва.

Фицуорън се загледа някъде пред себе си, сякаш не разказваше на другите.

— Съмървил трябваше да умре, възможно най-скоро след нея и отец Бенедикт, преди да се е съвзел от страха и да си е дал сметка какво точно се случва. Следващата вечер посетих Изабо. Не съм си и помисляла, че Агнес ще дойде. Останалото… — Фицуорън сви рамене и пъхна ръка в расото си, сякаш искаше да се почеше. — Ами — прошепна, после се изправи и извади ръката си със светкавично движение.

Корбет съзря проблясването на камата. Фицуорън се втурна и нанесе удар, не към гърдите, а към лицето му. Кейд скочи, а лейди Мери изпищя, когато Корбет улови китката на Фицуорън и здраво я стисна, докато убийцата, с изкривено от болка лице, не изпусна камата си. Ранулф се хвърли към тях, сграбчи жената, изви ръцете й зад гърба и умело завърза здраво ръцете й с въже от своята кесия. Фицуорън стоеше и самодоволно се усмихваше.

— Какво умно момче — мърмореше тя, — платих на тия кучки каквото заслужават, но оставих едно копеле да провали нещата.

Извърна глава и започна да се смее, докато Ранулф не я зашлеви по лицето.

— Копеле! — изкрещя тя.

Ранулф я улови за рамото и зашепна в ухото й. Старицата се отдръпна с побледняло от страх лице.

— Няма да посмееш, нали? — просъска тя.

— Напротив — тихо отвърна Ранулф.

Корбет стоеше и наблюдаваше зловещата пантомима.

Ранулф отново зашепна в ухото на старицата.

— В кръчмата „Вълчата глава“, Съдърк — отговори Фицуорън. — Някогашният палач Уормуд.

Ранулф кимна и се отдръпна. Корбет щракна с пръсти на Кейд.

— Отведи я — нареди той — в някоя стая на Бялата кула. Да бъде задържана, докато не стане известна волята на краля.

Корбет кимна към лейди Мери Невил, която седеше пребледняла, с втренчен поглед и полуотворена уста.

— Ранулф, заведи лейди Мери до дома й.

Корбет седна, докато Кейд изблъскваше вече смирената Фицуорън към вратата. Ранулф внимателно помогна на лейди Мери да се изправи на краката си, обгърнал я покровителствено с една ръка и излязоха от катедралния съвет, без да се обръщат назад. Корбет гледаше как вратата се затвори след тях и се облегна обратно на стола, обвил ръце около себе си. Втренчи поглед в нищото.