Пол Дохърти - Гибелен грях

— Донеси ми пръчка, Ранулф!

Слугата му забърза към овощната градина и донесе дълго парче от тисово дърво, което беше окастрил с камата си. Корбет започна да рови в пепелта. Продължи да дълбае в отъпканата пръст, съсредоточен върху линия, която идваше направо от прозореца, после се върна при другите, които стояха близо до вратата.

— Отец Бенедикт е убит — заяви той.

Монахът простена.

— Точно така, братко Адам. Ще ми разкажете ли пак какво се случи, когато се опитвахте да потушите пламъците?

— Не можехме да се доберем до вратата, горещината беше много силна. Хвърляхме кофи с вода по стените и през прозореца. Друго не можехме да направим.

— Ами после?

— Пламъците отслабнаха и ние разбихме вратата.

— Все още ли беше заключена?

— Беше, но пантите й бяха хлабави.

— И открихте обгорялото тяло на отец Бенедикт, така ли?

— Беше вътре, а мъртвата котка лежеше до него — пазачът на светата утвар поклати глава. — Не разбирам как е бил убит. Вратата беше заключена, ключът беше само един. Отец Бенедикт едва ли е отключил и поканил някой, който да запали пожара, после да си тръгне и да заключи след себе.

Монахът се усмихваше победоносно, като да беше направил някакво блестящо умозаключение.

— Убиецът не е влизал — отвърна Корбет. — Ако пожарът е започнал от огнището, там щяха да са най-силните пламъци. Но погледнете стената под прозореца и стената отсреща. И двете са силно обгорели, а също и линията на пода между тях. Пожарът е започнал в средата на стаята. Ето как се е случило: някой е метнал гърне, или мях с мазнина — много чиста мазнина, защото изгаря напълно и е трудно да се открият следи. Хвърлил го е през прозореца в средата на стаята. Гърнето или мехът се е пръснал, онзи е хвърлил и прахан или свещ и сухите, напоени с мазнината тръстики бързо са се превърнали в бушуващ ад.

— Разбира се! — възкликна Кейд. — Затова котката не е могла да изскочи през прозореца, бил й е твърде високо, а подът под прозореца е бил напоен и е горял.

— А другата стена? — Ранулф се опитваше да обясни видяното. — Обгоряла е силно, заради вятъра откъм прозореца, носел е пламъците нататък.

— Празни приказки! — възкликна монахът.

— Не, не — отвърна Корбет. — Разгледах пода в средата на стаята под тръстиките. Има само отъпкана земя, макар и в пръстта там да има мазни петна, на места е по-слабо обгоряла.

— Но — възрази монахът — отец Бенедикт е стигнал до вратата.

— Да — отвърна Корбет. — Звукът от подхвърленото олио и пращенето на пламъците са го събудили. Той взима наметалото си и ключа, който стои до леглото, хваща котката и се втурва към вратата.

— Ами пламъците на пода?

— Трябва да са били силни, но вероятно все още не са се разгорели съвсем. Отец Бенедикт трябва да е бил отчаян и смело да се е хвърлил през тях, преди да се разгорят напълно и да са подхванали гредите на покрива.

— Откъде знаеш, че ключът не е бил в ключалката? — попита Кейд.

— Иначе отец Бенедикт щеше да остане жив, а убиецът да изработи друг план — Корбет погледна към колана на меча на помощник-шерифа. — Вашата кама, мастър Кейд, е италианска направа, тънка и остра. Мога ли да я взема?

Кейд сви рамене и му я подаде.

— Така — рече Корбет. — Бихте ли излезли всички навън? Ранулф, дръж ръката си под дупката на ключалката.

Спътниците на Корбет, доста замаяни, напуснаха изгорялата постройка. Корбет придърпа плътно вратата, задържа я ловко с една ръка преди да плъзне италианската кама на Кейд в ключалката. В началото камата не помръдваше, затова Корбет внимателно започна да я натиска, докато не чу изненаданото възклицание на Ранулф. Писарят отвори вратата и върна камата.

— Е, Ранулф, какво държиш?

Слугата му показа тънко парченце обгоряло дърво, дълго и заоблено, сякаш издялано от майстор дърводелец.

— Разбирате ли — заключи Корбет, — станало е така, че убиецът е знаел къде отец Бенедикт държи ключа си. В нощта, в която е убил свещеника, той е поставил това парченце дърво в ключалката, тихо е заобиколил до прозореца, хвърлил е вътре гърнето и запален парцал и после се е измъкнал. Отец Бенедикт се е добрал до вратата, огънят го е обгръщал от всички страни, поставил е ключа в ключалката, но тя е била запълнена. Измъкнал е ключа, вероятно е опитал още веднъж, но е било твърде късно — Корбет впери поглед в монаха. — Убиецът не може да е бил преди това тук, защото отец Бенедикт не би могъл да заключи вратата след него, а и самият убиец надали би го сторил. Не, пазителю на светата утвар, отец Бенедикт е убит хладнокръвно. И аз смятам да открия от кого и защо!