Пол Дохърти - Гибелен грях

Подхвърли две сребърни монети към свещеника.

— Дръж, отче! — избъбри Корбет. — Искам да има опело. За Бога, преди да я погребеш, поръсете ковчега в смес от оцет и розова вода и покрийте трупа с бял покров. Вероятно е водила мизерен живот. Смъртта й е била ужасна. Заслужава малко достойнство.

Свещеникът побутна с върха на високите си обувки сребърните монети.

— Няма да го направя — изписка той.

— Ще го направиш и още как! — изрева Корбет. — Ще намериш кой да го направи, ако ли не — а аз ще проверя какво си свършил — лично ще се погрижа да те махнат от тая служба. Чувам, че негово величество кралят се нуждае от военни свещеници в Шотландия.

Надвеси се над вече изплашения свещеник.

— Казвам се — изсъска той — сър Хю Корбет, пазителя на тайния печат, приятел и съветник на краля. Ще направиш каквото искам от теб, нали така?

Надутостта на отчето се спихна като спукан мехур. Той закима и вдигна сребърните монети. Без да го чака Корбет се запъти обратно към малката порта на гробището, където поспря при вързаните там коне, за да поеме дълбоко въздух.

— Който и да го е сторил — кимна с глава към църквата, — трябва да е и зъл, и покварен.

Кейд, на когото явно още му се повдигаше, само промърмори и поклати глава, а Ранулф изглеждаше като да е видял призрак. Тръгнаха по Поултри. Стомасите им още се бунтуваха. Вървяха покрай вонящите тезгяси и качетата на кожарите, които седяха с ножове в ръце, остъргваха мазнината от животинските кожи преди да хвърлят готовите парчета в качетата с вода.

Посъвзелият се Ранулф подсвиркваше обидно на чираците, които потопени до кръста газеха накиснатите кожи в огромни каци с вода. Някои от чираците на свой ред го ругаеха, но жлъчта на повечето се изливаше върху мъж, окован от стражарите за стълба на една от кожарските сергии. Увесената на шията му табела гласеше, че предишната нощ този скандалджия се е мотаел пиян между къщите на кожарите и е мяукал като котка. Обидно подмятал, че някои кожари вместо истински кожи пробутват котешки на пазара.

Най-после Корбет и спътниците му стигнаха Мърсъри, където застаналите зад сергиите търговци се надвикваха, че имат дантели, панделки, шапки, броеници, гребени от чемширово дърво, мелнички за черен пипер и конци за шев. На минаване през покритото тържище в Уест Чийпсайд, заради подкараните през Шембълс към кланиците в Нюгейт крави, те едва владееха конете си. Животните като да усещаха надвисналата над тях орис и дърпаха въжетата на вратовете си. Усетили паниката им, конете цвилеха от страх. По-нататък близо до Нюгейт касапите бяха затрупани с работа, калдъръмът беше почервенял от кръв, съсиреци и слузеста карантия. Прекосиха Нюгейт, летният повей разнесе отвратителните зловония от тъмницата и противната воня от помийната канавка, която минаваше покрай него.

— Зловонна сутрин — измърмори Кейд.

Посочи с пръст градския канал — гъмжило от умрели плъхове, кучешка и котешка мърша, човешки останки и гниещи сред застоялата вода отпадъци от тържищата. Кейд шеговито смушка Ранулф в ребрата.

— Не криввай от правия път — предупреди го той. — Шерифите имат намерение да накарат всички престъпници от градските затвори да чистят канала, да изгребат целия боклук и да го изхвърлят в морето.

Унесен в мисли за трупа, който току-що беше огледал, Корбет спря на Флийт бридж да си купи черпак прясна вода от търговците на вода, които я продаваха от бокали и водни бъчви. Другите двама го последваха и прочистиха гърлата си преди да продължат към Холбърн. Отминаха църквата „Свети Дънстан“ в Уест, хранилището за документи на Върховния съд, продължиха през Темпъл Бар 19 19 Най-известната изкуствена граница, построена през Средновековието, с цел да регулира търговията между търговския център — Лондон и политическия център — Уестминстър. Намирала се е в близост до църквата на тамплиерите, откъдето е получила и името си. — Бел.прев. , после по широката Стренд 20 20 Продължението на Флийт стрийт. — Бел.прев. , която водеше към Уестминстър. Широката улица беше обградена от наскоро измазаните и боядисаните домове на известни благородници; по нея вървяха съдии, адвокати и писари, облечени в блестящите си роби и с бели шапчици 21 21 Бяла шапка, носена в някои страни от адвокатите. — Бел.прев. на път за и от съдилищата.

Пред лечебницата на църквата „Света Богородица от Ронсевал“, близо до село Чаринг, Корбет се полюбува на прекрасния резбован кръст, който неговият височайш господар беше издигнал в памет на своята многообичана съпруга Елинор 22 22 Чаринг е последното от дванайсетте места, на които е почивал ковчегът с тялото на кралица Елинор, преди тя бъде погребана в Уестминстър. Кръстът е наричан „Кръст на Елинор“. — Бел.прев. . По-нататък по пътя завиха и съгледаха пред себе си кулите, фронтоните и богатата каменна украса на Уестминстърското абатство и дворец. През малка странична порта в северната стена влязоха в земите на краля, абатството се извисяваше от дясната им страна, а наблизо беше църквата „Сейнт Маргарет“ — вклинена между градините на абатството и тези на двореца — красива, въпреки ръждясалата бесилка насреща им, която хвърляше сянка и върху великолепието на абатството, и на двореца. Зидарите — които бяха прекъснали работа, щом надниците им от хазната бяха секнали — я бяха сковали надве-натри.