Пол Дохърти - Гибелен грях

Корбет сви рамене.

— Лейди Съмървил има син, който се веселял извън къщи с приятели. Прибрал се в малките часове, открил, че майка му не е вкъщи и организирал търсенето й. Слугите му открили тялото й близо до бесилките в Смитфийлд, гърлото й било прерязано.

— Не е имало каквито и да било следи от обезобразяване по тялото, така ли?

— Никакви.

— Лейди Съмървил била ли е притеснена или разстроена преди смъртта си?

— Не. Не съвсем.

— По-точно, мастър Кейд.

Заместник-шерифът прикри раздразнението си.

— Една от спътничките й твърди, че била затворена в себе си и непрекъснато си повтаряла някаква пословица.

— Каква поговорка?

— Cucullus non facit monachum. Расото не прави монаха.

— Какво е искала да каже?

— Не знам. Може да е говорила за някое от своите задължения, свързани с милосърдните й дела.

— Кое именно задължение?

— Често е перяла расата на монасите в Уестминстър. Техният абат, Уолтър Уенлок, е болен. Приорът им е починал, затова лейди Съмървил често е надзиравала перачницата на абатството.

Корбет върна наръча от пергаменти.

— Ами смъртта на отец Бенедикт?

— Известно ти е какво знаем.

— Не е ли странно, че не е отключил вратата? Дали не се е задушил от дима, или пък расото му се е подпалило? А котката?

Кейд се облегна на стената и затропа с крак по пода.

— Мастър Корбет, из цял Лондон имаме трупове, а ти ме питаш за някаква котка?

Корбет се усмихна.

— Не разбирам защо котката не се е измъкнала през прозореца?

Кейд повдигна вежди, после присви очи.

— Разбира се — промърмори. — Не се бях замислял.

— Искам да огледам къщата или онова, което е останало от нея. А съобщението, което отец Бенедикт ти е изпратил?

— Не знаем какво е имал предвид, нито за какво може да се отнася. Знаеш какви скандали тровят живота на свещениците и монасите. Може да е ставало дума за нещо такова или да е свързано с Уестминстър.

— Как да е свързано?

— Хората напускат абатството и двореца. Ненадейно е спряла всякаква работа по сградата, защото кралят не може да плаща на зидарите. Хазната и финансовият министър сега съпровождат краля, затова дворът не е бил там с години. Абатът Уенлок е болен и монасите са доста разпуснати. Всъщност Уестминстър е важен само заради това, че кралят премести голяма част от хазната си в подземието на катедралния съвет.

Корбет го погледна сепнат.

— Защо?

— Заради строителните работи в Тауър. Повечето помещения там в момента са ненадеждни. Подземието на Уестминстър май е най-сигурното място в Лондон.

— Убеден ли си, че няма опасност за хазната?

— Да, в същия ден, в който умря отец Бенедикт, отидох да го видя, но го нямаше, затова проверих хазната. Печатите на вратата бяха непокътнати и по тях разбрах, че няма опасност. Има само един вход към подземието: запечатаната врата. При това дори някой да влезе, тесните стъпала надолу нарочно са разбити, а останалата част от сградата е защитена от най-яките стени, които съм виждал.

— А мастър Падликот?

— Мога да кажа само — повтори Кейд, — че са забелязали копелето в Лондон, макар съобщението да не идва от онзи, който го е видял.

— Тук сякаш живеят само хора със зли помисли!

Кейд се изсмя с ирония.

— Разбира се, и какво?

Корбет смуши с лакът задрямалия Ранулф, за да се събуди.

— Мастър Кейд, известно ли ти е за пребиваването в Лондон на френския пратеник дьо Краон и неговия спътник дьо Ньовер? Привидно са тук, за да донесат приятелски известия от господаря си до нашия крал, но истинската причина за присъствието им е друга.

— Да не би да твърдиш, че имат нещо общо с Падликот?

— Възможно е. Видели са Падликот заедно с мастър Гийом дьо Ногаре, пазителя на кралските тайни на Филип IV.

Кейд отиде и си наля чаша вино, към което щедро добави вода.

— О да — отвърна. — Известно ни е, че дьо Краон е в Лондон. Беше приет от кмета, на когото връчи акредитивните си писма. Оттогава без много шум държим къщата му на Грейсчърч Стрийт под око, но вече ни е дотегнал. Не е направил нищо нередно и явно проявява интерес най-вече от корабоплаването ни по Темза. И тъй като не сме във война с Франция, не върши нищо престъпно.

Корбет се изправи и протегна.

— Така — въздъхна той, — откъде ще започнем?

Заместник-шерифът разпери ръце.

— Както каза моят господар, на твоите услуги съм.

— Тогава да се вслушаме в Цицерон: Et respice corpus?

— Прощавай, мастър Корбет?

— Да огледаме тялото — Корбет взе наметката си. — Позволяваш ли да взема списъка с имената на убитите жени?