Пол Дохърти - Гибелен грях

Кейд му го подаде.

— Последната жертва погребана ли е вече?

— Не, намира се в гробницата на Сейнт Лоурънс Джуъри.

Кейд пресуши чашата и препаса меча си.

— Ако искаш да я огледаш, трябва да побързаш. Добрият свещеник възнамерява да я погребе до останалите по-късно тази сутрин.

— Какво каза? — запъна се Ранулф. — Каза „до останалите“, така ли?

— Ами — отвърна Кейд, — винаги докарват мъртвите проститутки с каруца от малка постройка в кметството. Плащаме на свещениците от Сейнт Лоурънс Джуъри да ги погребат — по шилинг, ако добре си спомням.

— И всички — уточняваше Ранулф — без лейди Съмървил са погребани там?

— Да. За по шилинг не получават кой знае какво: дрипав конопен покров, плитка дупка в земята и споменаване на сутрешната литургия.

— Не се ли е случвало някое тяло да бъде потърсено?

— Не, разбира се. Някои от тези бедни момичета са от Шотландия, Ирландия, Фландрия, отдалечени села и градове като Корнуол на запад или Берик-он-Туийд на север.

— И никой не ходи на погребенията им?

— Не. Помислихме за това и държим внимателен пазач — Кейд потръпна. — Заравят ги като псета. Даже редовните им клиенти не идват за последно сбогом.

Корбет довърши виното си и подаде чашата обратно на Кейд.

— Няма да обърна внимание на изчервяването ти, мастър Кейд, когато ти кажа, че кралят храни голяма почит към теб.

Заместник-шерифът изглеждаше притеснен и затътри големите си, обути с ботуши крака.

— Но — Корбет рязко дръпна примката — не е ли странно, че си пропуснал да съставиш списък с клиентите на тези проститутки? Кои са ги посещавали? В края на краищата, твоите доносници са те известили за мошеник като Падликот, но не и за клиентите на убитите проститутки.

Усмивката на Кейд се стопи.

— Първо — заместник-шерифът седна на един стол и заизброява оправданията си на късите си пръсти, — някои от тези проститутки са скъпо платени куртизанки. О, да, след смъртта си нямат нищо, но приживе са покровителствани от някои от богатите и влиятелни мъже в града…

— Почакай — прекъсна го Корбет. — На някои от тези млади дами им е плащано в злато и сребро. Къде са парите?

Кейд се нацупи.

— Повечето веднага изхарчват припечеленото. Веднага след смъртта им имуществото им се разграбва от почти непознати хора Най-вече, те нямат наследници, нито роднини и цялото останало имущество се конфискува от Короната.

Корбет кимна.

— Продължавай.

— Та както казвах, богатите лордове и преуспяващите търговци няма да се зарадват, ако имената им се свързват с тези, които сега наричат обикновени уличници. Второ, — Кейд пое дъх, отвърна поглед и Корбет усети, че заместник-шерифът не казва цялата истина.

— Второ, продължи Кейд, начинът, по който смъртта ги е застигнала ме прави предпазлив: повечето са убити в стаите си, така че трябва да са познавали убиеца, иначе не биха му отворили. Мастър Корбет, аз съм заместник-шериф, доходите ми идват от заможните граждани, не искам да съм онзи служител, който ще открие, че някой от тези, които му плащат, е бил при проститутка в нощта на нейното убийство.

Кейд вече наистина беше почервенял от притеснение и потриваше с ръка лицето си.

— Да, добре, признавам — продължи той, — че съм изплашен. Готов съм да заловя всеки мошеник — бил той свещеник, търговец или лорд, но мастър Корбет, това е различно. Мога да открия, че кметът е бил при проститутка, какво обаче доказва това?

— Могъл си да потърсиш клиент, посещавал всички убити момичета.

Кейд бутна с ръка Корбет.

— Не, мастър писарю, ти си довереник на краля. Наскоро той те направи рицар. Открий ги ти! Ти ги посочи. За Бога, човече, именно затова си изпратен тук и с думите си най-малко целя да те обидя.

Корбет задъвка вътрешната част на устната си, протегна се и потупа успокоително ръката на Кейд.

— Наясно съм — измърмори.

Така си и беше, Корбет схващаше защо на един заместник-шериф е възложено да се занимава с нещо, което стоящите по-високо от него и с пръст не биха доближили. Корбет се усмихна на себе си; разбра и защо кралят го изпрати обратно в Лондон.

Вторачи поглед в списъка, който Кейд му даде.

— Доста си наблюдателен, мастър Кейд — отбеляза той. — Тези проститутки трябва да са познавали убиеца си и да са му имали доверие. Дори и последната, Агнес, чието тяло ни предстои да огледаме. Убита е в църква — продължаваше Корбет. — Подозирам, че сам убиецът я е поканил там.

— Вероятно — отвърна Кейд. — Да оставим убийствата на тези бедни момичета. Как обаче ще обясниш убийството на лейди Съмървил?