Пол Дохърти - Чашата на призраците

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Чашата на призраците» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Чашата на призраците: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чашата на призраците»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Матилда от Уестминстър, лечителка и придворна дама на кралица Изабела — Френската вълчица, изповядва в дневниците си своето бурно минало.
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение. Дохърти е маестрото на средновековния криминален роман. сп. „Букс“

Чашата на призраците — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чашата на призраците», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Пръстите на Сандуик задраскаха по гърба ми. Върнах се от другата страна на леглото и внимателно го заразпитвах. Струва ми се, той знаеше, че е отровен чрез измама. Със задъхан шепот той ми съобщи за запушените, запечатани гърненца, доставяни в жилището му, за които винаги смятал, че са изпратени от мен. Така и не разбрал кой ги носи. С иронична усмивка призна, че дори поделил някои от лекарствата със стария мечок Вотан. Можех само да слушам ужасено, докато Сандуик описваше как, когато се върнал предишната вечер, получил нова малка кожена торбичка с чаша в нея. Смесил съдържанието й с виното си, но заспал; след като се събудил, пил много. Въпреки опустошенията от отровата, която се разнасяше бързо из старото му тяло, уморените му стари очи ми се усмихнаха.

— Аз съм вече много стар, Матилда — прошепна той, — моето време дойде — той посочи с ръка. — Вземи този бокал като прощален подарък: подари ми го старият крал. Изработен е от сребро и калай, а отстрани е гравирано изображение на ездач. Погрижи се да бъде въздадена справедливост. Иди и се помоли за мен в моя параклис — той направи пауза, поемайки си мъчително дъх. — Изучи моята Чаша на призраците, Матилда, кажи на нашия господар, краля, също да я изучи внимателно да размишлява върху миналото и да не се доверява на други принцове. Моля те…? — той се насили да се усмихне още веднъж. — Трябва да се помиря с Бог и с хората.

Целунах го леко по челото и го оставих на грижите на монаха кармелит. Избягах от тази стая и отидох да седна в подножието на една колона в параклиса „Сейнт-Питър-ад-Винкула“. Като обърнах лице към стената, заплаках горчиво заради жестоката измама, с която бяха отровили Сандуик. Дьо Монтегю дойде при мен и приклекна в сенките.

— Отиде си — прошепна той, — изповядан и получил утеха. Матилда, той беше стар човек.

— Той бе мой приятел — отвърнах през горещите, парещи сълзи. — Той ми се довери. Някакъв проклет кучи син ме е видял какво правя и му е давал отвари, които той е смятал за изпратени от мен. Ето защо непрекъснато ми благодареше. Един стар човек — отпуснах брадичката на коленете си, — който имаше доверие в мен и уменията ми. Непрекъснато имаше болки и дребни страдания — наемният убиец е разбрал това и е използвал същите чаши и гърненца като тези, които ползвам аз. Било е толкова лесно и толкова злонамерено — все едно да отровиш дете.

Загледах се в избледнял стенопис — сцена от Апокалипсиса, на която Големият дракон помиташе звездите от небето с покритата си с шипове опашка.

— Откакто чичо Реджиналд бе заловен и подло убит — промълвих, — наблюдавах и чаках, без да имам власт да реагирам — посочих към дракона. — А моят противник е именно такъв: помита и взема от живота ми всичко, което поиска, без никаква жал, без никаква милост.

— Изучавала ли си отблизо симптомите на тази болест?

— Сега не е време за софистика, мастър Бертран — отвърнах разгорещено.

— Не — Дьо Монтегю се извърна, за да ме погледне в лицето. — Ти говореше за власт — използвай своята. Защо са умрели всички тези мъже — Пурт, Уенлок, Бакел, Сандуик?

— А без малко и Казалес — добавих. Разказах на Дьо Монтегю какво бях открила предишния ден.

— И какво общо има между всички тях? — настоя той.

— Те са членове на тайния съвет на Едуард.

— И?

— Именно те са препоръчали на Едуард да се ожени за Изабела, да предприеме нещо срещу тамплиерите и да запази мира с Филип Френски, и с неговите приближени.

— Значи те са подкрепяли запазването на мира: какво друго?

— Пурт и Бакел — отвърнах — бяха видни търговци. Можели са да разбунят Лондон, навярно дори да ръководят бунт.

— А Уенлок? — попита Дьо Монтегю.

— Той управляваше най-влиятелното абатство — Уестминстърското.

— А Сандуик?

— Тауър — поех си въздух, усещайки тръпка на възбуда. — А Казалес е водеща фигура в кралския дом.

— Мисли! — настоя Дьо Монтегю. — Уинчелси от Кентърбъри е още в изгнание, Лангтън, епископ на Ковънтри и Лийчфийлд, се намира под домашен арест. Кралят е лишен от добри съветници.

— Но какво още? — отвърнах рязко. — Какво още има? — надигнах се и тръгнах към вратата.

— Мисли! — повтори Дьо Монтегю. — Матилда, размишлявай.

Сложих ръка върху резето, като примигвах, за да възпра сълзите си.

— Не се тревожете, мастър Бертран. Ако мога, ще измисля нещо.

Когато се върнах в кулата, домочадието на Сандуик се готвеше за църковното бдение, ритуала по подготвянето на тялото за погребение. Отговориха на въпросите ми. Според тях, през предишните седмици Сандуик бил разговарял с придворни и служители и от английския, и от френския двор, а в същото време непрекъснато идвали и си отивали множество посетители. Поисках списък с имената им: един от тях беше Розалети. Всъщност, в неговите посещения имаше само една неяснота. Аз бях тази, която Изабела бе изпращала при Сандуик — тогава защо Розалети, френски секретар, пазител на Печата на кралицата, така често бе посещавал жилището на коменданта?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Чашата на призраците»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чашата на призраците» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Чашата на призраците»

Обсуждение, отзывы о книге «Чашата на призраците» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x