Пол Дохърти: Чашата на призраците

Брат Лео ме въведе вътре и ме заведе да седна до една маса, като ми донесе кожена кутия с принадлежности за писане, в която имаше мастилници, пера и пергамент. И така аз започнах отново, съставяйки ясен списък на всичко случило се. Работих дълго след вечернята и общата молитва: приглушеният камбанен звън оповестяваше часовете, благоговейните напеви на монасите отекваха звънливо във въздуха: „Ти накара земята да се тресе и я разтвори: напълно ли ще ни отблъснеш, О, Боже? Помогни ни срещу враговете ни“. Тези думи намериха подслон в собственото ми сърце. Отправих молитви към духовете на мъртвите, които, сега призовани, сякаш се събраха около мен.

Накрая очите ми така натежаха, че се наложи брат Лео да ме събуди. Събрах пергаментите си и се върнах при кралицата. Тя играеше на зарове заедно с младите пажове: щом влязох, тя ги отпрати. Залостих тежката врата и седнах на едно столче за крака до нея. Бях изморена, но й разказах за смъртта на Розалети и когато още един от пръстените на часовата свещ догоря, се върнах към началото. Изабела слушаше напрегнато. Издаваше изненадата си, като си поемаше дъх с остро свистене, и съмненията си — чрез въпроси, по-точни и строги и от онези, които би задал някой началник на стражата. След това се изправи и, като се облягаше на рамото ми, се наведе и ме целуна по главата. Постоя известно време до прозореца, като си тананикаше под нос мелодията на „Ликувай, царице“ — един от химните, изпети по време на коронацията й.

— Моят съпруг — заяви тя, без да помръдва — спа цял следобед. Сега се затвори с милорд Гейвстън. Ела, Матилда, хайде да нанесем удар в корена на всичко това — тя се засмя, пърхайки подигравателно с клепачи. — Ще покажем, че Фата Моргана не е само плод на въображението на трубадура.

Изабела и аз си поделихме чаша вино, взехме наметките си и наредихме на неколцина от пажовете да ни придружат. Тръгнахме към покоите на краля. Открихме Едуард и Гейвстън, пременени в широки дрехи, захвърлили коланите и ботушите си на пода, да се взират задълбочено в карти, разгърнати на голямо писалище. Едуард се бе прегърбил в голям стол, а Гейвстън седеше срещу него. Кралицата ми нареди да правя всичко, каквото прави и тя, и щом влезе в стаята и вратата се затвори зад нас, тя отметна качулката си назад и коленичи, свеждайки глава към земята. Едуард и Гейвстън скочиха на крака. Кралят понечи да тръгне към нея, но Изабела протегна ръце.

— Ваше величество, лордове, умолявам ви, изслушайте ме. Ще приема всяка ваша клетва, дадена пред дарохранителницата, съдържаща благословеното тяло Христово или пред светото Евангелие.

— За какво говорите, милейди?

— Размишлявахме върху смъртта на Бакел, Сандуик и Розалети.

Нейните думи предизвикаха реакция. Едуард и Гейвстън ни изгледаха нервно и тревожно.

— Слушайте — настоя Изабела. — Слушайте добре какво ще ви каже Матилда — тя се обърна и посочи към мен. — Кажи им.

Повторих дума по дума всичко, което бях разказала на кралицата. Говорих прямо, без заобикалки. Отначало двамата мъже правеха гримаси и клатеха глави, но произнасяните от мен изречения, подобно на стрели, се сипеха като градушка. Не описах подробно злодейството, но, след като изказах предположението си, безпощадно преминах към логичното му заключение. Едуард, леко пребледнял, се отпусна в стола си, като направи знак на Изабела също да заеме мястото си. Кралицата обаче поклати глава. Продължих. Гейвстън ме прекъсна с порой от въпроси, на които отговорих. Щом свърших, Изабела отново протегна ръце.

— Господарю, съпруже мой, моля ви, изслушайте ме. Играех вашата игра, но сега тя приключи. Умолявам ви, милорд, да ми кажете истината. Кажете ми, че не сте имали пръст в смъртта на тези мъже — Пурт и останалите.

— Разбира се, че не! — изкрещя Едуард, като удари по масата. — Макар да се противопоставяха на присъстващия тук херцог, те бяха предани и верни поданици — той си пое дълбоко дъх. — Отначало мислех, че това са нещастни случаи, но Сандуик, Бакел… — той поклати глава. — В сърцето си обвинявам великите херцози.

— Слушайте, господарю — продължи бързо Изабела, — умолявам ви. Ще приема дадена от вас клетва върху която свята реликва пожелаете. Говоря истината, давам ви мъдри съвети. Може и да бъда пренебрегната заради крехката си възраст, заради неопитността си, но, Бог ми е свидетел, по един въпрос няма да отстъпя — гласът на Изабела стана твърд. — Познавам баща си. Моля ви, умолявам ви, каквото и да ви е обещал тайно, каквато и тайна клетва да ви е дал, каквито и тайни планове да крои, коленопреклонно ви умолявам — не му вярвайте. Кажете ми, господарю, понеже аз ви обичам, какво ви е казвал той в потайни кътчета, в писма, изпращани под прикритието на тайния печат, или чрез Марини и другите тайни съветници — Изабела замълча за миг. — Уверявам ви, милорд, каквото и да ви е обещал, това са лъжи, нагласени, за да ви хване в капан, да доведе вас и лорд Гейвстън до пълно унищожение.