Робърт Дохърти: Зона 51: Отговорът

Какво точно се е случило с Атлантида и действително ли там е била разположена главната база на аирлианците? Какви страховити оръжия са били използвани за разрушението й?

И може би най-важният въпрос: за кого е предназначено съобщението, изпратено преди по-малко от четири дни от стража? И какво се съдържа в него?

И още нещо — как да включим отново извънземния компютър?“

Кели се намръщи над последното изречение. Пръстът й дори замря върху клавиша за изтриване. Мнозина от учените все още се придържаха към становището, че не е трябвало да се търси връзка с компютъра. Те се бояха от онова, което би могло да пристигне от открития космос по покана на стража. В медиите определяха тази група като „изолационисти“, но тъкмо те подклаждаха развихрящата се истерия на всеобща параноя. Сега, когато целият проект беше под непосредственото ръководство на Комитета за изучаване следите от пребиваване на пришълци или съкратено КИСПП, последният бе подложен на постоянни атаки.

Майната им, помисли си Кели. Най-вероятно съобщението е без адресат, имайки предвид, че вече пет хиляди години никой не се бе заинтересувал от съдбата на аирлианската колония. Нищо чудно родната планета на аирлианците отдавна да е унищожена от кортадите, а сетне те също да са се запилели из космоса.

Както следваше да се очаква, движението на изолационистите имаше своята опозиция, в лицето на прогресивистите, според които извънземният компютър съдържа маса важни решения за сложните въпроси, пред които предстои да се изправи човечеството в хода на своето развитие.

Съвсем естествено, част от програмата на прогресивистите включваше незабавни изпитания с кораба-майка — нещо, с което Кели и другарите й веднъж вече се бяха преборили. С откриването на стража бяха научили причината да не го допускат: включването на междузвездния двигател можеше да предупреди кортадите за съществуването на Земята, което, според предположенията на аирлианците, щяло да доведе до нейното неизбежно унищожаване. Разбира се, в случай че кортадите съществуваха, а прогресивистите смятаха тази възможност за малко вероятна.

Почти всеки запознат с проблема земен жител имаше свое мнение по въпроса, но контролът върху изучаването на извънземните технологии и информацията на стража — дълго време притежание на секретен отдел към ВВС на САЩ — сега бе предаден на КИСПП, тъй като подобен проблем очевидно надхвърляше всякакви национални граници. След десетилетия на дълбока секретност достъпът до скакалците — девет дисковидни летящи тела, предназначени за движение в пределите на земната атмосфера — и кораба-майка най-сетне бе разрешен и за широката публика.

Кели продължи със статията:

„В края на краищата всичко опира до два ключови въпроса, единият от които поглежда назад, а другият напред във времето:

1. Каква е истината за земната история, след като вече знаем, че преди десет хиляди години на нашата планета е бил построен извънземен наблюдателен пост, разрушен пет хиляди години по-късно.

2. Какво ни чака в обозримото бъдеще, след като една от машините, принадлежащи на пришълците, изпрати съобщение в неизвестна посока, и какво правим с големия кораб, предназначен за междузвездни пътешествия?

Дали човечеството да поеме към звездите, преди да е узряло самостоятелно за подобно дело и ако го стори — кой или какво ни очаква там горе? А може би решението за този първи пряк контакт вече е взето от една машина и в такъв случай нищо чудно в отговор гигантски кораби да се носят към нашата планета. Кой обаче пилотира тези кораби, ако те наистина идват? Миролюбивите аирлианци или сеещите опустошение кортади?“

Нечия сянка закри входа на палатката и Кели спря да пише. Усмихна се, когато откри, че Питър Нейбингър е наминал към нея, Питър беше първият човек, установил контакт със стража и получил по телепатичен път от него подробна информация за събитията отпреди пет хиляди години. Освен това той си бе спечелил популярност с успешния превод на аирлианския рунически език, надписи на който археолозите бяха откривали по време на различни разкопки. Той бе насочил Кели и приятелите й към Великденските острови, малко преди тук да се появят изпратените от „Меджик-12“ военни кораби.

Нейбингър беше едър, висок мъж, с черна брада и очила с телени рамки. Работеше в Бруклинския музей, където завеждаше секцията по археология. На Кели й беше приятно да разговаря с него и често се възхищаваше на невероятната му ерудиция. Нейбингър обичаше да се шегува с факта, че макар обществеността открай време да е предопределила на астронавтите или в краен случай на радиоастрономите главната роля при „първия контакт“, случаят бе пожелал този контакт да стане под формата на археологическо откритие на Земята. Доскоро бе принуден да скрива увереността си, че Земята е била посещавана от извънземни, за да не бъде изложен на присмех от страна на колегите си, нещо, за което допринасяше и умишлено раздухваната НЛО-истерия под вещото ръководство на „Меджик-12“ с помощта на скритите в Зона 51 летящи чинии.