Робърт Дохърти: Зона 51: Отговорът

От основата на всяка чиния излизаше кабел, който достигаше до невисоката, но модерна постройка в центъра на комплекса. Двамата оператори вътре също се бяха въоръжили с търпение, породено от дългите години прослушване на космоса без значими резултати.

Съвсем скорошните открития на Великденските острови, съобщенията за извънземния кораб и летящите чинии, доскоро държани в дълбока тайна не толкова далеч от тях, в Зона 51, доказваха, без следа от съмнение, че човечеството не е само във вселената и че същества от други светове вече са посещавали Земята. И докато журналистите и обществеността все още се занимаваха със сензационните факти, учените в ЦНОК-10 се заловиха за работа с удвоени усилия.

Съобщението, пратено от стража, бе променило до неузнаваемост иначе привичното спокойствие в Центъра. Сега операторите в ЦНОК-10 и другите наблюдателни постове следяха компютърните монитори със смесица от надежда и боязън. Надежда да засекат отговор на съобщението и страх от онова, което би могло да се съдържа в него.

Джийн Комптън работеше в ЦНОК-10 повече от дванадесет години. За пред хората, както и за партньора й, Джеймс Брилън, местоработата й бе в Източния държавен университет на Аризона. В действителност тя се водеше на щат в университета и същевременно изпълняваше поръчка на Агенцията за национална сигурност, за която ЦНОК-10 бе резервна наблюдателна станция, в случай че бъде възпрепятствана нормалната работа на сателитните чинии в авиобазата Нелис. При инцидент от подобен характер задачата й бе, с помощта на инсталацията в ЦНОК-10, да изтегля строго секретна информация от мрежата на шпионските спътници, разгърната над земната повърхност от американските власти. Огромното количество информация, която събираха, и ограничените им възможности за съхраняването й налагаха тя да бъде прехвърляна периодично до разузнавателните центрове.

Макар изпълняваща само резервна функция, за Комптън бе по-важен солидният чек, депозиран директно и дискретно в банковата й сметка от правителството на САЩ. Освен това разполагаше със секретен интернет-адрес и код, който трябваше да използва, ако някога в ЦНОК-10 бъдат засечени сигнали от извънземен източник. Знаеше само, че организацията от другата страна се нарича СТААР, а от Агенцията й бяха дали изрични разпореждания да следва стриктно инструкциите, които ще й бъдат изпратени.

Нямаше ни най-малка представа какво може да е пълното наименование на СТААР, а след краткия инструктаж на представителя на тази организация, получен в Нелис преди четири години, изгуби желание да проявява излишно любопитство. Помнеше добре мрачния тон на инструктора, който с вледеняващ глас изреждаше подробно действията, които би трябвало да предприеме, ако някога се натъкне на сведения за съществуване на извънземен живот. Беше висок мъж, с русолява, почти побеляла коса и лице, което сякаш бе издялано от мрамор. Покани я на разговор в един пустеещ хангар на авиобазата, а пред вратите се навъртаха въоръжени до зъби часовои с непознати, черни униформи. Присъствието им внесе допълнителен акцент в не дотам възторжените й представи за тази могъща и тайнствена организация.

Няколко дни след съобщението от Великденските острови я потърсиха от СТААР и същият мрачен тип й предаде нови инструкции. Не вярваше, че ще й се наложи някога да ги изпълнява, както тези, така и предишните. Поне до осем часа без осем минути тази вечер.

Тъкмо проследяваше как сателитните чинии променят позицията си, съобразно стандартната вечерна процедура, когато ненадейно се задейства главната аларма, в стаята отекна пронизителният звук на сирената и по стените затрептяха червеникавите отблясъци от премигващите лампи.

Стреснат от ненадейната суматоха, Брилън изпусна кутията с кола и тъмнокафявата течност се плисна по пода. Комптън се оказа далеч по-хладнокръвна. Тя незабавно натисна копчето за запис върху клавиатурата пред нея, с което се включваха всички налични записващи устройства в контролния център. След това съсредоточи вниманието си върху големия екран вляво, показващ участъка от звездното небе, към който в момента бяха насочени радиотелескопите.

— Два квадранта вляво от центъра! — нареди с ясен глас тя. — Вляво четири, два нагоре!

Брилън поклати глава, сякаш се мъчеше да си възвърне изгубеното самообладание и едва след няколко секунди дойде при Комптън да й помага в синхронизирането на телескопите върху един и същи участък от картата. Мястото, откъдето пристигаше съобщението.