Здравко Ненов - Отговорът на Възкресението

Отново е Великден. Отвсякъде се носи познатият поздрав. „Христос воскресе! Воистина воскресе!“ Чуваме го по улиците, по телевизията, по радиото. Настроението е празнично, яйцата са боядисани, козунаците — опечени. Слънчицето грее топло, цветята са нацъфтели, пролетта се развихря. И не мога да се отърва от усещането, че и този Великден е като пролетния вятър — минава покрай ушите ни, клати листата, вдига малко шум и отминава. Понеделникът е почивен ден, таман малко да се съвземем от празничните трапези. После идва вторник и животът си тръгва постарому. Народът си го е казал, всяко чудо за три дни. Е, продължаваме още известно време да си казваме „Христос воскресе“. Ама дали е възкръснал, дали не е… Колко чудеса уж са ставали на този свят, ама кой знае.

Откъде въобще се е взел този празник? Каква е тази стара традиция? Дали не продължаваме ние в 21-ви век да вярваме на някакви примитивни небивалици и митове? Или просто празнуваме идването на пролетта, възраждането на природата за нов живот, а пък християнството просто е приписало на този весел пролетен празник някаква своя догма?

Мисля си, че е важно да проучим този въпрос. Все пак има голямо значение дали наистина един човек е възкръснал от мъртвите. Това не само е интересно като факт, но и може да има много сериозни последици. Може да се окаже, че ни засяга лично.

Как обаче да разберем каква е истината? Науката ни казва, че това не може да стане. Не че имаме нужда да ни го казва науката — ние и без това си знаем, че всички хора рано или късно умират и после връщане назад няма. Всъщност обаче науката не казва, че това е невъзможно . Тя може единствено да опише какво се случва редовно, в обикновения случай. Именно затова такова събитие, което нарушава нормалния ход на природните явления, се нарича чудо. И дали такова събитие се е случило в действителност, или не, на това не може да ни отговори науката биология. Има си друга наука, която се занимава с такива изследвания, и тя се нарича история. Тя не преценява какво би трябвало да се случи според нормално действащите природни закони. Тя търси свидетелства, от които да заключи какво реално се е случило в миналото. Разбира се, хората разпространяват и фантасмагории, и дори целенасочени заблуди. Затова науката история си има критерии, по които преценява дали някакви исторически сведения са достоверни или не. Няма сега да ви занимавам подробно с тези критерии, за това има достатъчно много написани книги.

Ние разполагаме с няколко исторически разказа за Възкресението на Христос. И без да сме историци, можем да се опитаме да ги разгледаме и да ги преценим, като използваме здравия си разум. Нека прочетем един от най-подробните разкази, написан от един лекар, съвременник на Иисус от Назарет. Като начало, нека видим как самият автор заявява целта, с която е писал:

„Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“

И така, Лука казва, че е записал събитията според грижливо издирени и проверени свидетелства на очевидци. Той твърди, че историята му отразява истината, а не някакви легенди и митове. Докато четете неговия разказ, опитайте се да прецените как ви звучи той — като реална история или като приказка. Ето и самия разказ:

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. И намериха камъка преместен от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. И когато бяха в недоумение за това, ето пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: „Защо търсите живия между мъртвите? Нямо Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“

И те си спомниха думите Му. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.