Здравко Ненов - Отговорът на Възкресението

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се на станалото.

И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия 1далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

И им каза: „Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате?“

И те се спряха натъжени. И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: „Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?“

И им каза: „Кое?“

А те Му казаха: „Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.“

Тогава Той им каза: „О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го принуждаваха, като казваха: „Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил.“ И Той влезе да отседне с тях. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

И те си казаха един на друг: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“

И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, да казват: „Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.“

А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: „Мир вам!“

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

И Той им каза: „Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и краката Ми — че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“ И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: „Имате ли тук нещо за ядене?“

И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). И взе и яде пред тях.

И им каза: „Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.“ Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

И им каза: „Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.“

И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

Е, как ви се стори? На пръв поглед в този разказ има доста фантастични неща. Явяват се мъже с блестящи дрехи, Христос се появява и изчезва, учениците му ту го познават, ту не го познават. Но звучи ли ви като приказка? Или като съзнателна манипулация? Имате ли чувството, че последователите на Христос са си измислили възкресението, за да основат нова религия, в която те да са важните апостоли?

На мен ми се струва, че разказът на Лука е всичко друго, но не и легенда. Събитията са разказани сухо и лаконично и никак не ми приличат на митовете, които съм чел. Реакциите на хората са твърде искрени и естествени — направо си мисля, че така бих реагирал и аз. Въобще от целия разказ лъха една много голяма искреност. Но нека го разгледаме подробно.