Здравко Ненов - Отговорът на Възкресението

И в следващия момент той става невидим. Чудесата затова са чудеса, защото не се случват постоянно. Те са извънредни събития и не са най-важното в живота ни. След като се уверим, че Господ съществува реално, животът си продължава. Светът е същият, но ние вече не сме същите и това се вижда. „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ Не стана ли нещо в сърцето ми? Когато човек каже на Господ, остани с мен, влез и вечеряй с мен, нещо става в неговото сърце. И това също е от Господ, от Светия Дух. Той влиза в сърцето на човека, започва да му говори и го променя. Това може да ви звучи невероятно, но то става и всеки може да го изпита на практика. Човек се променя. Познаваш своя близък — брат, сестра, майка, баща — и изведнъж той се променя пред очите ти. Изведнъж синът ти започва да си оправя леглото сутрин. Чудо невиждано! Жена ти престава да мърмори и да ти се кара. Мъжът ти става любезен и внимателен. Това добре, само че започва и да ти говори за Христос… И хората казват, а, той се е побъркал! Ако е лош, не казват, че се е побъркал, но ако изведнъж стане добър, вече нещо не е в ред!

И двамата ученици също не си остават на село, а скачат и хукват обратно към Ерусалим. Вече по тъмно извървяват десетината километра обратен път, защото не могат да се стърпят да не отидат да кажат на останалите. Това е много показателно за всеки новоповярвал човек. Той веднага иска да сподели жизненоважната новина с близките си. И така, връщат се те посред нощ при останалите ученици и там какво чуват! „Господ наистина възкръснал и се явил на Симон!“ Ами че това е точно същото, което тези дни се чува навсякъде — воистина воскресе. Господ наистина е възкръснал! Едва на този етап учениците на Христос започват лека-полека да осъзнават какво е станало. Започват да повярват, че Иисус е възкръснал, и то под натиска на вече многобройни и твърде категорични факти. А доказателствата продължават да се трупат. Христос се явява на всичките събрани ученици, и то без да отвори вратата. Тук отново виждаме тяхната съвсем човешка, съвсем естествена реакция. Те се стряскат и мислят, че виждат призрак. Той обаче се постарава да ги убеди, че не е призрак, нито е чисто духовно същество, а продължава да е материален човек. Може да бъде видян и пипнат, даже яде с тях. Нека не забравяме, че този разказ е достигнал до нас от първа ръка — от непосредствените очевидци. Цялото им досегашно поведение, мисля, твърде убедително показва, че не са били нито лековерни глупчовци, нито измамници, които са искали да си основат религия. По-скоро са били скептични, рационално мислещи хора, които са държали на принципа „око да види, ръка да пипне“. Те са се убедили във факта на Възкресението под натиска на реалните събития.

Това е добър пример за нас. Християнството не е на първо място морално учение, нито емоционална патерица против страха от смъртта. То е следствие от този исторически факт — Възкресението. Това е една от ключовите разлики между християнството и останалите религии. Никоя от тях няма тези претенции. Никой от великите световни мъдреци или духовни учители не е възкръснал. Техните учения се крепят на други неща. Но ако Иисус Христос не е възкръснал реално, то цялото християнство рухва и се превръща в празни приказки. Затова е голямо лицемерие, или хайде по-меко да кажем — недомислие, да се наричаме християни, а да не вярваме, че Христос „воистина воскресе“. Фактът, че сме българи, че си печем агънцето за Великден и се чукаме с яйца, пък дори може и да запалим сегиз-тогиз по някоя свещичка, никак не ни прави християни. Великият апостол Павел казва: „Ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.“

След като напълно убеждава учениците си, че е жив, съвсем физически, Иисус им напомня, че преди смъртта си им е говорил за това. Явно тогава не са му обърнали внимание, твърде невероятно им се е струвало. Напомня им също, че тези неща са пророкувани много отдавна в Стария Завет и сега просто се изпълняват. И после им казва следното: „Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.“

И така, това е следващият етап от Божия план. Иисус е дал живота си като изкупителна жертва. Бог го е възкресил от мъртвите. Оттук нататък от всички хора, от всички народи, по целия свят се изисква да се покаят за греховете си и да поискат прошка в името на Иисус Христос. Веднъж попитах един мой приятел, между другото евреин, дали вярва, че Христос наистина е възкръснал. Той помисли, помисли и ми каза: „Ако кажа, че вярвам, ще трябва да понеса последствията от това.“ Наистина има последствия! И най-важното от тях е покаянието. Човек трябва да осъзнае, че не достига стандарта на морално поведение, който Бог изисква. Грубо казано, че е виновен пред Бога. И трябва да му поиска прошка, без да се оправдава, без да омаловажава злините си, без да стоварва вината на някой друг или на обстоятелствата. Трябва да коленичи пред Бога като окаян просяк, като престъпник, който може единствено да моли за милост. И прошката, която Бог ни дава, не е въз основа на нашите достойнства, а само в Името на Иисус Христос. Бог може да ни прости заради това, което Иисус е извършил, а не заради някакви наши заслуги. Точно това е главната причина, поради която много хора отказват да повярват — не защото са се убедили, че Възкресението е измислица, не защото считат християнската вяра за неразумна, а защото не желаят да се покаят. Това накърнява тяхната гордост и те предпочитат да загърбят цялата тази история и не разсъждават изобщо по нея. Друг е въпросът дали най-разумната тактика е тази на щрауса…