Здравко Ненов - Отговорът на Възкресението

А ние днес? Ние имаме не само информацията, която са имали те, имаме невероятно много повече. Освен пророчествата на Стария Завет ние имаме и историческите свидетелства на Новия Завет, който разказва за живота на Христос. Плюс това имаме и още 2000 години изминала оттогава история, в която много неща са си проличали твърде красноречиво. Тези неща не са трудни за разбиране, не са някаква непонятна философия, за която трябва свръхинтелигентност. Нужно е само да положим известно усилие, да не сме „неразбрани и мудни по сърце“.

За мен обаче е особено важно, че Бог не изисква от нас сляпа вяра. Ето какво прави непознатият с двамата разочаровани ученици: „И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.“ Той им показва логиката, според която могат да повярват. Обяснява им писанията и иска те да мислят със собствените си глави. Това няма нищо общо с една секта, където ти спускат готовата доктрина и ти забраняват да се усъмняваш в нея. За да стане човек християнин, не трябва да си закачи разума на външния гардероб. Точно обратното, нужно е да мисли логично и да разсъждава искрено. Ти сам преценяваш и си свободен да решиш дали това е вярно, или не. Като обяснява на двамата ученици какво е писано в Стария Завет за Месията, непознатият им спътник всъщност ги утешава. Делото, на което те са се надявали, не е претърпяло провал. Напротив, то се е развило точно по предначертания от векове план.

Той не се опитва да ги убеждава или да ги спечелва за някаква своя кауза. След като им обяснява това, което те не разбират, той се кани да ги остави и да си продължи по пътя. „И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.“ Тогава идва техният ред да проявят инициатива. Тъкмо е започнало да ни просветва пред очите, и сега ли ще ни оставиш? Остани с нас! Разбирате ли, настъпва един момент от човешкия живот, в който на човек му става интересно. Цял живот — Коледа — Великден, Коледа — Великден, сарми и боб — козунаци и яйца, и никога не стигаш до размисъл, не стигаш до познаване на Господа. Но в един момент започва да ти става интересно, наляга те непреодолимото чувство, че тук има нещо повече. Замисляш се, отказваш да продължиш по добре познатата утъпкана пътечка на ежедневието и от душата ти избликва въпросът: „Кой си Ти, Господи? Какъв си Ти? Как да Те разбера?“

Това е ключовият момент. Ако ти поканиш Господ да ти се открие и да влезе в живота ти, той със сигурност ще откликне. Тук не те дебне никаква опасност от разочарование. Непознатият отива заедно с двамата ученици, влиза в къщата, където те ще пренощуват, и сяда заедно с тях на трапезата. В древността яденето заедно е означавало много, не като да мушнеш един сандвич в Макдоналдс. Това е било общуване, опознаване, израз на близост и приятелство. Много интересно е, че на едно място в Библията Бог говори така на хората: „Ето, стоя на вратата и чукам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.“ Забележете, инициативата пак е негова. Той стои отвън на вратата и чука. Решението обаче е твое. Макар че лесно би могъл да си отвори вратата сам, той не го прави. Чака ти да я отвориш доброволно, защото за едно истинско приятелство са нужни двама и там няма място за принуда. Ако решиш да му отвориш вратата, Бог ти обещава своето приятелство и близко общуване. Какво по-приятно от една уютна вечеря?

И така, непознатият сяда да вечеря с двамата ученици. И тук става още нещо изключително интересно. „И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. И тогава им се отвориха очите и Го познаха.“ В този момент те изведнъж познават Христос! Защо чак сега? Разчупването на хляба в този му вид е било нещо наистина интимно познато на учениците на Иисус. Това е нещо като тайна помежду им, като тайните въпроси и отговори, които човек трябва да си намисли, като си прави парола някъде в интернет. Всички близки приятели си имат такива малки тайни, по които могат да се разпознаят. Те не могат да се фалшифицират и не могат да се налучкат случайно. Как по-убедително би могъл Христос да им покаже, че наистина е той — че наистина „празните приказки“ на жените са верни, че невероятното е факт? Колкото и да чете човек, колкото и да разсъждава, колкото и да вижда, че християнството е логично и разумно, идва един момент на личното откровение. Господ прави някакво малко (или голямо) чудо, предназначено лично за теб. Нещо, което точно ти ще разбереш, което точно за теб е несъмнено. Често това са неща, които за друг човек не биха означавали нищо. Това не са някакви абсолютни доказателства. Не са велики събития, не са урагани, земетресения, изпепеляващ огън. Това е тих, нежен глас, който ти нашепва на сърцето. И ти знаеш, извън всякакво съмнение, че Господ ти е проговорил, Господ ти се е открил. Той ти е показал, че наистина го има, че се интересува от теб и те обича.