Здравко Ненов - Отговорът на Възкресението

Възможно ли е точно до нас да има нещо, което всъщност е очевидно, но ние го пропускаме, понеже сме се вторачили в собственото си разочарование? Може би тъкмо сега до нас върви един непознат и ни слуша. Но как да го видим?

Учудващо той поема инициативата и в един момент се намесва в разговора. „Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате?“ За какво говорите вие? Гледай ти, какъв въпрос. Този да не е паднал от Марс? Само ти ли не знаеш какво е станало? Ами Великден, бе, православния! Цял свят днеска празнува. Ето там, в Ерусалим в параклиса падна огъня от небето, чудо е това, ти не знаеш ли? Агнета се ядат, чукаме се с яйца — Христос воскресе! Как не знаеш, бе? Къде си ти в този свят, бе Господи? Има ли те изобщо, знаеш ли ти какво става с нас тук долу?

А той продължава да пита — какво е станало? Вие знаете ли всъщност какво е станало там, в Ерусалим? И те почват да му обясняват. Ами убиха Иисус Назарянина, който беше пророк, силен в дело и слово… А, значи така. Убит е един пророк. Че това се е случвало много пъти в историята, нищо особено. Повечето от пророците са ги убивали, били са неудобни на управляващите. И сега пак същата работа. Нашите началници го разпънаха. А ние се надявахме, че той е онзи, който ще избави народа.

Не е ли и това типична съвременна реакция? Колко пъти съм чувал подобни изказвания. Иисус е добър човек, бе, нищо против него нямаме. Много мъдър учител е бил, проповядвал е хората да са добри и да се обичат. То и всички други мъдреци това проповядват. (Уж знаем точно какво проповядват световните мъдреци…) Добре де, хайде, готов съм да го призная и за пророк! Ама какво от това, той си е живял някога, сега го няма и няма той да ми плати сметката за тока, като ми я надпишат. Да не би той да ти слага парички под възглавницата, като му се молиш? А толкова нещастия има по този свят, деца умират от рак, къде е Господ? И в нашата нещастна държава се шири бандитизъм, лошите побеждават, на добрите не им остава нищо друго, освен да си налягат парцалите и тихичко да роптаят. Ако има Господ, да се намеси и да сложи ред! Добрите — надясно, лошите — наляво. Ние сме си от добрите и горкичките, пък ако нещо сме сгафили някъде, Господ трябва да е милостив към нас. Нали се казва, че бил много милостив!

Така и двамата ученици на път за село се окайвали. Наистина жените ги смаяли с известието си, че видели някакви ангели, които били казали, че Иисус бил възкръснал, ама кой ти взима на сериозно някакви си жени. После мъжете проверили и се оказало, че гробът наистина е празен, ама не видели Иисус.

Тогава непознатият вече не се стърпява и ги смъмря. „О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ Той се позовава на нещо, което те би трябвало отдавна да знаят. Цялата история с Христос не се е развила внезапно и неочаквано, нито е била неразбираема. Специално евреите от векове са пазили и предавали на поколенията свещените Писания, т.е. информацията, която Бог е давал за себе си, за своите отношения с хората и за своите намерения за света. В тези Писания се говори, че един ден ще дойде на тази земя Спасител, който няма да е обикновен пророк като предишните. Той ще бъде божествена личност и ще покаже това чрез дела, които никой морален учител или пророк на света не е вършил. И наистина, когато Иисус идва, изглежда, че той отговаря на описанието. Той изцелява нелечими болести, и то с една дума. Възкресява мъртви хора, не един път. Има власт над силите на природата. И най-важното — самият той твърди за себе си, че е Бог. Не че се е изправил на някой площад да заяви: „Вижте ме, аз съм Бог!“ Но много пъти и по различни начини той претендира за равенство с Бога, например казва публично: „Аз и Отец сме едно.“ Това е само един пример, има и много други, и хората, които са го слушали, много добре са разбирали смисъла на тези изказвания. Само това вече би трябвало да ни покаже, че той не може да бъде някой велик пророк и морален учител. Кой от големите морални учители на света е претендирал да е бог? Такива хора са или рафинирани измамници, които се възползват от наивността на последователите си, или откровено луди. Ако Иисус не е нито такъв, нито онакъв, то какъв е тогава? Тук става дума за нещо друго и не бива да сме неразбрани и мудни по сърце, а трябва да си направим труда да проучим фактите и да размислим над тези неща.

Двамата разочаровани ученици са познавали писанията на Стария Завет, но явно не са ги разбирали достатъчно добре. Точно оттам идва и тяхното разочарование — от нереални очаквания. Те са знаели, че Месията ще дойде и ще оправи всичко. Смятали са, че той ще стане цар на Израел и ще ги освободи от омразните окупатори, римляните. Но в писанията на пророците пише и други неща. Пише например ясно, че Месията ще бъде предаден от свой близък приятел, ще бъде несправедливо осъден и убит. Пише също така, че той няма да направи опит да се защити или да избяга, а доброволно ще отиде на смърт. Пише, че тази смърт ще има огромно значение — че чрез нея ще могат да бъдат простени греховете на хората! И пише, че мнозина ще се спасят поради тази изкупителна, заместителна жертва. Също е писано, че Месията въпреки това ще живее, и то вечно! Заедно с него ще живеят и хората, които са изкупени с неговата кръв. И наистина един ден той ще съди света, ще раздели добрите от лошите и ще установи царство на вечен мир, правда и непомрачена радост. Точно това е и въпросът на непознатия към двамата ученици: „Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?“ Те е трябвало да знаят това.