Робърт Дохърти - Зона 51 - Отговорът

— Дявол да го вземе, все си мислех, че сме сложили кръст на цялата тази излишна секретност — ядоса се Кели. Сетне втренчи поглед в него. — Ей, стражът не те е взел под свой контрол, нали? — Усмихваше се, но лицето й бе напрегнато.

— И да е така, щях ли да зная? Генерал Гулик и останалите членове на „Меджик-12“ до последния момент са били уверени, че действат за благото на обществото. Все пак се подложих на изследвания със скенер, според които всичко е наред с мозъка ми.

— Та казваш, че и други разполагат с извънземни артефакти? Но защо си мълчат, след като вече всичко се знае?

— Защото, които и да са те, ще изгубят контрол. Помисли си за икономическите перспективи на корпорация, която разкрие тайните на аирлианската технология. Какво са нашите възможности в сравнение с тези на някоя богата корпорация? Ами флотата — там пък си гризат ноктите заради онзи всеразрушаващ лъч. Освен това, изолационистите имат силни позиции в отделни страни, но се боят, че вътре в комитета прогресивистите вземат превес.

— А ти какво правеше в редките мигове, когато началството те оставяше да действаш самостоятелно?

Нейбингър размаха една папка, натъпкана с рисунки и компютърни разпечатки.

— Работя върху руническите надписи. Беше ми интересно да гледам филмчетата на стража, но да не забравим все пак, че съм археолог. Мисля, че всички са твърде разтревожени от бъдещето и забравят онова, което е станало в миналото.

— Логично — след като ще трябва да живеем в това бъдеще — кимна Кели.

— Не можеш да разбереш настоящето, ако не разбираш миналото — укори я Нейбингър.

Кели Рейнолдс се намръщи.

— Мислех си, че имаме ясна представа за миналото от онова, което узна от стража. За Аспасия, кортадите и всичко останало.

Нейбингър шляпна една снимка на масичката между тях и я затисна с чашата за кафе.

— Това е подводна снимка от Бимини, където някога се е издигала Атлантида или аирлианският наблюдателен пост, ако решим да използваме терминологията, възприета от Комитета. Заинтригува ме, понеже от това място нацистите са се сдобили с информация за бомбата в Голямата пирамида. Руническият надпис е бил преднамерено заличен, но накрая успях да го възстановя с помощта на компютърни специалисти от ООН. Разполагам с достатъчна част, за да направя приблизителен превод на посланието.

— И? — подскочи развълнувано Кели. — Какво пише там?

— Първо се споменава Голямата пирамида. Има чертеж, където е посочено местонахождението на бомбата в долната галерия. Освен това се говори за кортадите — Нейбингър млъкна.

— Да разбирам ли, че новините не са особено добри?

— Странна работа — завъртя глава Нейбингър. — Колкото повече изучавам старите руни, толкова повече ми се струва, че разбирам езика и синтаксиса, но някои изрази просто нямат смисъл.

Рейнолдс изчакваше, доловила колебанието на събеседника си.

— Описва се, струва ми се, потенциалната опасност от идването на кортадите. После се дава информация за скритото в Голямата пирамида атомно оръжие. Посочват се и други места на Земята, свързани с пребиваването на аирлианците, но просто не мога да схвана принципите на тяхната координатна система. Далеч по-сложна е от нашите ширини и дължини.

Нейбингър отново взе снимката и я заразглежда.

— Ще ти призная, че съм объркан. Толкова е трудно да се придвижваш дума по дума, без да си сигурен за значението, когато текстът е сбит до краен предел. Винаги съм смятал, че трябва да бъдеш безгранично търпелив, когато разчиташ древни текстове, но май този път си взех белята.

— Така е, защото боравиш с понятия от изчезнала цивилизация — опита се да му вдъхне кураж Кели.

— Какво те кара да мислиш така? — попита я той. — Истината е, че направо пъхна пръст в раната. Защо никой не се интересува каква е била съдбата на аирлианците? Нима са изчезнали просто така? Извършили са масово самоубийство, след като са скрили кораба-майка и скакалците на сигурно място? Но защо са оставили стража? Ами бунтовниците? С тях какво е станало? Знаем, че по тяхно нареждане е била построена и ориентирана пирамидата, така че може би те са били божествените фараони. В такъв случай дали наследниците им все още не крачат по Земята?

Кели Рейнолдс се засмя. Напоследък това беше любима тема за спекулации сред журналистите.

— А може би ние всички в известна степен сме потомци на аирлианците — предположи тя. — Не знаем как точно изглеждат, освен че притежават червеникави коси и човекоподобно тяло. Статуите на този остров едва ли съответстват на действителните им размери.