Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

Точно пред тях, в центъра на вдлъбнатината, ледът е бил разтопен, а след това замръзнал отново, оформяйки стъкленопрозрачна повърхност.

— Виждате ли какви ги е свършил проклетият „фу“? — заговори го инженерът.

— А какво е положението с базата?

— Два и половина километра леден пласт е достатъчно солидна защита. Не сме напълно сигурни, но смятаме, че базата е съхранена в добро състояние. — Той посочи вдлъбнатината. — Изглежда „фу“-то е използвало някакъв вид лъчево оръжие. Дълбочината на отвора е петдесетина метра, но пораженията от ударната вълна са доста по-големи.

— Готов ли сте да слизаме? — попита го Милър.

Вместо отговор Търкот прекрачи в клетката. Инженерът се присъедини към него и закачи една верига на мястото на вратата. Той даде знак с ръка и кранистът ги повдигна над отвора на шахтата.

Започнаха да се спускат надолу, а металното въже над тавана на кабината се развиваше все по-бързо. Изминаха петнадесет минути, преди да достигнат първата междинна платформа. Тук шахтата внезапно се разшири до кухина широка девет метра и висока дванадесет. Стените бяха от ослепително бял лед, който отразяваше многократно светлината на прожекторите. Търкот бе завладян от усещането, че е попаднал в някакъв приказен, вечно замръзнал свят.

Двама души бяха клекнали до един калорифер и си грееха ръцете.

— Здрасти, капитане — подвикна им единият.

Милър слезе от клетката и се насочи към втората шахта, в другия край на ледената кухина, където имаше идентична клетка. След още десет минути спускане достигнаха втора междинна платформа, където процесът беше повторен.

— Колко време ви остава, докато стигнете базата?

Инженерът тупна Търкот по рамото и го отведе при утъпкана пътека, маркирана с пилони и въжета. От тук се виждаше добре отвора в леда, пробит от групата. Беше малко встрани от вдлъбнатината, но продължаваше под остър ъгъл надолу и излизаше под горната ледена плоча. На входа бе монтиран подвижен метален хангар. Чуваше се равномерен шум от няколко работещи генератора. Инженерът му отвори вратата и Търкот пристъпи вътре. Тук шумът рязко се усили. Инженерът си свали качулката.

— Аз съм капитан Милър — представи се той.

— Майк Търкот.

Вътре бе малко по-топло. Милър посочи човека, който работеше на нещо като сондажна платформа.

— Хората ми работят от четири дни без прекъсване. Наложи се да построим още три междинни платформи.

Милър отведе Търкот при металните стълби за първата междинна платформа. Майк погледна надолу в широката пет метра отвесна шахта. По една от стените й се спускаха няколко черни кабела.

— Само преди час достигнахме дълбочината на базата. Преминахме към хоризонтален изкоп и малко след това се озовахме в подземната кухина. Долу ни чакат.

На платформата бе поставена стоманена клетка.

— Металните сондажи, които извършихме тази сутрин, сочат, че сме се озовали в непосредствена близост до базата — обясняваше Милър, докато се спускаха. Той поклати учудено глава. — Мисля си, какви невероятни усилия са полагали онези момчета през петдесетте, когато са строили станцията. Трябвало е да прокопаят достатъчно широк отвор, за да могат да изтеглят скакалците на повърхността. Опитахме се да открием първоначалната шахта, но всичко е било разрушено от ударната вълна при атаката и последващото разместване на ледените пластове.

Търкот вече знаеше, че базата „Скорпион“ е неразривна част от историята на Зона 51, макар да се намираше на другия край на света. Когато хората от „Меджик-12“ открили кораба-майка в кухината в Невада, там имало само два скакалеца. Но затова пък край самия кораб намерили плочици със старорунически надписи, където се описвало точното местонахождение на останалите. В началото учените от „Меджик-12“ не могли да разчетат надписите, но те били придружени с достатъчно подробни карти и схеми, които им помогнали да се ориентират. Периодът бил краят на Втората световна война и възможностите били доста ограничени. Все пак тогава вече било известно, че германците също правили опити да осъществят добре екипирана експедиция до Ледения континент. Известно е, че нацистите вярвали в мита за тайнствената земя Туле — вариант на легендата за Атлантида, според който обаче изчезналият континент се намирал на Северния или на Южния полюс. Така германците изпратили подводници и към двата полюса, но после войната взела лош обрат и експедициите били забравени.