Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Божичко! — възкликна един от войниците.

Лъчът светлина се протягаше на близо осемстотин метра, преди да опре в отсрещната стена. Подобно на детско градче, подредено върху ледения под, малка група постройки се гушеха в центъра на кухината, на около двеста метра пред тях.

Търкот даде знак на баретите да го последват и се отправи към най-близката сграда.

Лиза Дънкан се притисна рязко в седалката, когато катапултът дръпна корпуса на излитащия Е-2Ц „Хоукай“ надолу към палубната площадка. Носът на самолета се насочи към небето, машината подскочи, прелетя над ръба на площадката и изведнъж се издигна нагоре в дъжда.

Без да губи време за ориентация, пилотът наклони самолета и пое в южна посока. Дънкан погледна през рамо към отдалечаващия се „Джордж Вашингтон“, чиито надстройки вече се губеха в мъгливата пелена.

Тя се облегна уморено назад. Изпитваше леко угризение, задето не бе дочакала завръщането на Майк на „Вашингтон“, но и без това не я свърташе на едно място. Двамата можеха да се срещнат на „Стенис“, който плаваше край бреговете на Нова Зеландия, и оттам да планират следващата си стъпка, преди тя да продължи към Русия. Фактът, че все още имаше функциониращи „изтребители фу“ — макар те да се придържаха към околностите на Великденския остров — беше достатъчно обезпокоителен. Също колкото и новината за нахлуването на стража в ИНТЕРЛИНК и оттам в Интернет, без някой от АНС да го забележи. Дори й беше малко трудно да повярва, че се е случило.

— Можете ли да ме свържете с Агенцията за национална сигурност? — попита тя.

— Разбира се, госпожо — отвърна пилотът.

Докато чакаше връзката, тя почувства вибрации в левия си джоб. Извади сателитния телефон и го отвори.

— Дънкан.

— Доктор Дънкан, за мен е удоволствие да разговарям с вас.

Дънкан правеше безуспешни опити да свърже гласа с познато лице. Номерът на сателитния й телефон бе секретен и само няколко души го знаеха.

— Представете се.

— Името ми няма никакво значение, доктор Дънкан. Абсолютно никакво.

— В такъв случай, предполагам, че няма за какво да разговарям с вас.

— Ако толкова държите на това, можете да ме наричате Харисън.

— И какво мога да направя за вас, господин Харисън?

— Зная за изстрелването на совалката. Защо, според вас, КИСПП толкова бърза да си възвърне контрола над кораба-майка?

Това беше въпрос, който и Дънкан си задаваше.

— Там се крие опасност — подметна Харисън.

— Каква опасност?

— Същата, каквато и преди — рече Харисън. — Двигателят на кораба-майка не бива да се включва.

— Но нали рубинената сфера е разрушена?

— А смятате ли, че е била единствена?

Дънкан отново нямаше отговор.

— Защо, според вас, КИСПП толкова бърза да си възвърне контрола над кораба-майка? — повтори въпроса си Харисън.

— Не зная — предаде се Дънкан. — Хайде, вие ми кажете.

— Съществува план. Трябва да му се попречи.

— Чий план?

— На стража. На компютъра на Аспасия. Има още много неща, които не знаете. „Меджик-12“ не е открил в Джамилтепек стража-компютър, който бяха докарали в Дълси.

— Откъде знаете?

— Погледнете на юг, доктор Дънкан. На юг. Ако откриете къде е бил стражът, ще узнаете истината и тя ще ви каже много неща.

— И откъде се е взел стражът от Дълси?

— Нямам много време. Задава се голяма опасност — повтори Харисън. — Черната смърт се връща отново.

— За какво говорите? Кой сте вие?

— Ще ви пратя доказателство. Но трябва да вземете мерки, преди да е станало късно. Нарушавам клетва, като говоря с вас, но ние също подценихме онова, което предстоеше да се случи. Други се намесиха.

— Кои сте „вие“? За какво говорите? — повтори възбудено Дънкан, но връзката вече беше прекъсната.

— Трябва ли да убиваш? — попита Че Лу.

Ло Фа се изплю в храста, зад който се спотайваше.

— Стара приятелко, нима те уча как да се ровичкаш из твоите гробници? Не ми казвай как да си върша работата. Нали поиска от мен и хората ми да открием това място? Ако искаш да знаеш какво има там — той посочи останките от американския хеликоптер — ще се наложи хората ми да премахнат част от постовете.

— Няма да позволя повече убийства — инатеше се Че Лу, но в гласа й я нямаше предишната увереност. Даваше си сметка, че Ло Фа е прав. Той знаеше по-добре от нея как да се справи със ситуацията.

Шумът от приближаващия се хеликоптер прекъсна беседата им. Ло Фа даде последни нареждания. Двама от хората му се изгубиха между дърветата. Единият носеше в раницата си гранатомет. Ло Фа поведе останалите в обратна посока, близо до мястото, където двамата часови охраняваха хеликоптера. Че Лу ги последва. Беше участвала във Великия поход на Мао, сигурно можеше да повърви още малко, преди да удари последният й час.