Робърт Дохърти - Зона 51 - Граалът

Без да губя време се втурнах подире му. Над нас небето внезапно притъмня и над планината се извиха облаци. Прокънтя гръмотевица, блеснаха ослепителни светкавици. И всичко това за не повече от минута, след като през целия ден имахме само ясно, синьо небе. Неколцина от бедуините завиха уплашено, но Таяба ги сгълча и продължихме надолу по пътеката.

— Този човек беше наш гостенин! — обясни им накратко.

Бях съборен на земята, когато внезапна светкавица повали един от бедуините пред мен. Надигнах се, но спрях уплашен — от човека бе останало само черно, изгоряло петно.

Таяба изруга, вдигна старата си кремъклийка и стреля право нагоре в небето.

Нова светкавица и още един от номадите падна обгорен. Докато стигнем долината, останахме само аз и Таяба.

Качихме се на камилите и ги пришпорихме в пустинята, а бурята остана зад нас, сякаш не можеше да се отдалечи от планината.

Така и не мога да си обясня защо бях пощаден, но от този момент нататък бях изпълнен с дълбоката увереност, че съществува сила, по-голяма от тази на странните същества от други светове и техния черен Сфинкс. Сила, която ме запази горе, в планината, в онзи съдбовен ден.

Видял съм много странни и чудати неща през разпътния си живот, но никога няма да забравя този ден, защото тогава възвърнах вярата си не в живота след смъртта или в някоя религия, или в боговете, за които съм чувал, а в самия човек. Таяба се върна да ме спаси, защото вярваше в своите обичаи. Неговите хора загинаха заради тази вяра. Тогава си дадох сметка, че вярата на един човек е страшна сила.

Сълзи се стичаха по бузите на Че Лу. Тя си спомняше студентите от площада Тянанмън, които бяха загинали, защото вярваха в идеите си. Помнеше и онези, които не стигнаха до края на Дългия поход, но когато почувстваха, че губят сили, даваха храната си на другите.

Сателитният телефон в средата на залата прекъсна хлипането й с пронизителния си звън.

Професор Муалама се пресегна през рамото й и натисна копчето.

— Говори Търкот. Узнахте ли къде е разположена „Мисията“?

— Знаем нещо повече — къде точно е входът.

Въздушното пространство над Акаба

Търкот прочете последната част от превода на Бъртъновия ръкопис на екрана на монитора в скакалеца. Носеха се ниско над лазурните води на морето. Яков и Шерев четяха, надвесени над рамото му.

— Вече знаем къде е входът — заяви Търкот, когато стигнаха до края на превода. Той започна да проверява системите на скафандъра.

— Ще предам информацията на моите хора — надигна се Шерев.

Зона 51

Майор Куин не беше мигвал близо осемдесет часа и ръцете му трепереха, докато надигаше чашата с кафе. Намираше се в дъното на Куба и наблюдаваше на големия екран събития, които се случваха в най-отдалечени точки на света. Купища документи от различни периоди на съществуването на Зона 51, бяха натрупани пред него, но нямаше кой да ги прегледа, защото персоналът в Куба отдавна не достигаше.

Една тънка кожена папка с износени и захабени ръбове привлече вниманието му. Той се пресегна и я извади. Първото, което забеляза, бе пречупения кръст на корицата. Едва тогава се досети, че тази част от документацията Яков и Търкот бяха донесли от московските архиви. Документите вътре бяха на немски. Вероятно ги бяха пратили за превод в отдела по разузнаване, но тъй като той бе закрит, отново се бяха върнали при него.

Опитвайки се да посъживи спомените от четирите години немски колеж, плюс стажа в Щутгарт, Куин започна бавно да чете. Той веднага разбра, че документът в ръцете му се отнася за Окпашний , странното извънземно същество, което Търкот и Яков бяха видели в Четвърти отдел в Русия, но пренесено там от Берлин в края на Втората световна война. Според този доклад двете странни телца били намерени през 1934 г. от една нацистка експедиция до Тунгуска. Те имали сферични тела, глава с множество очи и псевдоподи, излизащи от централната секция.

Отпърво Куин се изненада как немците са успели да проникнат толкова навътре в Русия. Но по-важният въпрос беше какви са тези Окпашний ! Дали са аирлиански животинки? Нали това бе казал генерал Хемщад на Яков малко преди да умре — и бе споменал Тунгуска.

Куин прегледа документа, който представляваше резюме на експедицията. Окпашний бил открит сред останките на разбит извънземен летателен съд.

Вниманието му привлече един параграф почти в края на страницата. Там се изброяваха жертвите на експедицията — общо петима мъже, без да се уточняват причините на смъртта, дали живота си за делото на фюрера.