Робърт Дохърти - Зона 51 - Граалът

Сянката на Аспасия стоеше неподвижно като мраморните колони зад него. Беше стиснал дръжката на меча с две ръце, а острието бе опряно в пода. Скъпоценните камъни върху дрехите му блестяха ослепително. Черните му очи бяха втренчени вече десет минути в тялото на Лиза Дънкан. Тя също не помръдваше и само лекото повдигане на гръдния й кош говореше, че е още жива. Лицето й беше отпуснато, вече не се гърчеше от болка, както когато ръката й бе пъхната в Граала.

Той знаеше, че това ще отнеме време, а тъкмо времето сега бе най-скъпоценно от всичко. Получаваше постоянни запитвания от аирлианците на Марс чрез стража-компютър. Не това го безпокоеше, а неясните сведения, че марсианският страж се е заел с някаква дейност на Червената планета, чието естество засега оставаше скрито. Без космически кораби аирлианците на Марс бяха безпомощни и Сянката на Аспасия си даваше сметка за това. Ситуацията се бе променила и сега те или щяха да му служат, или да бъдат изоставени, както навремето бяха изоставили него.

Ако имаше проблем, той идваше от Китай, както бе ставало и преди. Циан Лин бе затворен в силов щит и Сянката на Аспасия се опасяваше, че Онези, които чакат могат да пробудят Артад. Усещаше някакъв нетърпелив трепет, какъвто не бе чувствал много отдавна. Жадуваше да се изправи срещу водача на кортадите и да приключи този въпрос веднъж завинаги. Беше се сражавал и друг път със Сянката на Артад, в едни случаи бе побеждавал, в други — не, но накрая неизменно се възцаряваше примирие. А ето че предстоеше последната битка, и то с истинския Артад.

Но още по-важен от всичко това бе Граалът.

Затова чакаше и не откъсваше поглед от Дънкан.

Военновъздушна база Хазерим, Израел

— Вече сме вдигнали осем „Кобри“, които ескортират общо пет „Блекхоука“ с командоси. — Шерев премести върха на молива по картата. — Летят на ниска височина над залива Акаба.

— От Кувейт е излетял един АЦ-130 — добави Търкот. „Кобрите“ бяха щурмови хеликоптери, въоръжени с 20-милиметрови картечници и ракети „Хелфайър“ или „Toy“, и се управляваха от двучленен екипаж. С тяхната огнева мощ, прибавена към тази на модифицирания АЦ-130, щяха да си осигурят достатъчно поддръжка.

— Засякохме вашия самолет на радара — кимна Шерев. — Според нашите изчисления ще бъде над планината Синай по времето, когато и вие сте там.

— Колко души има на вертолетите? — попита Търкот, докато проверяваше космическия скафандър. Шерев ги бе посрещнал с един раздрънкан стар джип веднага щом кацнаха.

— Петдесет. От Група 269.

Търкот бе чувал за Група 269 още по времето, когато служеше в Специалните части в Берлин. Това бе най-елитното подразделение на израелската армия, в която изискванията и подготовката открай време бяха на високо ниво. Шерев им даваше най-доброто, с което разполагаха, и Търкот го оценяваше. Той пресметна наум разстоянието до планината и стигна до извода, че разполага с още съвсем малко време, преди да потеглят със скакалеца, за да се срещнат със самолета.

— Какви са данните от разузнаването за планината Синай? — попита Яков. Руснакът най-сетне бе свалил плътния си шлифер, в пустинята бе топло и задушно и всички бяха изпотени. Лъскавият МП-5, който държеше в ръцете си, изглеждаше като детска играчка.

— Всичко, което мога да кажа, е, че се намира в средата на нищото, на път за никъде — отговори Шерев. Моливът се премести на запад и после на юг от мястото, където се намираха вертолетите, и спря в центъра на долната част на Синайския полуостров. — Посещавал съм планината през 1973-та, по време на войната. Тогава отнехме Синайския полуостров от Египет. Но трябваше да им го върнем след мирните преговори. Трябва да призная, че и двете страни се държаха на почетно разстояние от Джабал Моса, както я наричат местните. Суеверия — повдигна рамене Шерев. — Защото в действителност планината няма никакво стратегическо или дори тактическо значение. Успях да я разгледам по време на един дълъг рейд, при който се опитвахме да заобиколим във фланг египетската армия. Дори не е най-високият връх в района — Катеринските възвишения на юг са доста по-високи. Да има, да няма две хиляди и петстотин височина. В подножието на планината е построен католически манастир. Мисля, че датира от шести век, казва се „Света Катерина“ и е основан от император Юстиниан.

— Знаем, че „Мисията“ е използвала римляните 5 5 По-скоро ромеите, тъй като Юстиниан е император на Византия, наричана и Източна Римска империя. — Б.ред. за своите цели — кимна Търкот, докато отваряше двете половини на скафандъра. — Може би са построили манастира, за да отвличат вниманието от планината. Или той принадлежи на „Мисията“?