Робърт Дохърти - Зона 51 - Граалът

Казваше се Казин, прекрасна жена, рожба на екзотична смесица от арабска и френска кръв. Водехме неуморни и интересни разговори, тъй като тя познаваше — от кариерата си на куртизанка — всички важни мъже в Дамаск. Скоро открих, че интелигентността й превъзхожда дори блясъка на нейната красота.

Оказа се, че изучава страстно всякакви религиозни писмени източници — от Библията, през Тората и Корана до Кабала. Някои от възгледите й по спорни въпроси бяха изключително интригуващи.

Но един ден тя спомена име, което накара кръвта ми да замръзне. Обсъждахме хората с власт в града и страната и тя каза, че познавала мъж, който притежавал неизмерима сила, но винаги се криел в сянката, та малцина знаели дори как изглежда. Добави, че името му е Ал-Иблис.

Разказах й за срещата ми с Ал-Иблис в Медина, но премълчах какво произлезе от нея. Едва тогава Казин подхвърли, че мястото, откъдето управлявал, се наричало „Мисията“.

Когато се поинтересувах известно ли й е къде се намира това място, тя постъпи много странно. Изправи се и изрецитира няколко изречения, а сетне добави, че ще получа отговор, ако разбера откъде са те. Думите й бяха: „Пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят, добитък ли бъде, или човек, жив да не остане…“ 4 4 Изх. 19:12-13.

В заседателната зала цареше пълна тишина. Яков чукна с пръст по клавиша, но това бе краят на текста. Търкот се завъртя на фотьойла и погледна към Муалама.

— Къде е останалото?

— Още не съм го превел.

Търкот блъсна с юмрук по бюрото.

— Нали спомена планината Синай? Къде се говореше за нея?

— Защото не знаеш откъде е цитатът — отвърна спокойно Муалама и сякаш поля със студена вода гнева на Търкот.

— И откъде е? — намеси се Яков.

— От Стария завет. Изход, глава 19.

Търкот кимна бавно.

— Значи планината Синай? — повтори той замислено.

— Точно така — усмихна се Муалама.

Търкот погледна към майор Куин.

— Искам всичката налична информация за планината Синай — да е готова за вчера.

— Вече работя по въпроса — отвърна Куин, чийто пръсти бягаха трескаво по клавиатурата на лаптопа.

Търкот стана и тръгна към вратата, като нареждаше пътем на Куин.

— До пет минути да ме чака готов за полет скакалец, да сложат на борда един тактически боен скафандър мой размер и МК-98. Постарай се да ми осигуриш максимална огнева поддръжка, когато пристигна в Синай. — Той извади сателитния телефон. — Ще се свържа с Шерев да ни прати войници и машини. — Яков и Куин вървяха след него.

Когато вратата се затвори, в залата останаха само Че Лу и Муалама. Старата китайска професорка поклати глава.

— Какво има? — попита я Муалама.

— Мъже — отвърна Че Лу. — Първо действате, после мислите. Предлагам ти да се заемеш с превода на останалата част от ръкописа.

— Уверен съм, че Казин е имала предвид планината Синай — заяви малко троснато Муалама.

— Съгласна съм с теб. Но никой не спря да помисли върху това, което току-що прочетохме. Защо тази странна жена ще издаде толкова лекомислено местонахождението на „Мисията“, след като информацията е била пазена строго в продължение на хилядолетия? И другият въпрос — откъде е знаела за нея? Очевидно Бъртън също не се е замислил над това. Трябва да открием истинската причина, инак историята ще се повтори отново.

— Какво всъщност търсиш? — попита я Муалама.

Че Лу бе изненадана от тона, с който каза тези думи.

— Искам да узная истината, за да можем да продължим напред.

— Истината? — На лицето на Муалама се появи странна усмивка. — Ти работиш за Артад, нали?

— За никого не работя. И аз съм като теб — археолог, който…

— Тогава защо толкова настояваше човечеството да се съюзи с Артад? — прекъсна я Муалама.

— Просто смятам, че това ще е най-мъдрото поведение.

— Разпитваха мен — заговори Муалама, като посочи с пръст през рамо, — но не и теб. Какво те накара да идеш в Циан Лин? Как получи разрешение, каквото не са давали никому от хиляда години насам? — Той се наклони напред, принуждавайки старицата да се отдръпне. — Мисля, че лъжете, госпожо професор.

Без да каже повече нищо, Муалама се върна при ръкописа. Че Лу отново забеляза капка кръв под ухото му. Тя побърза да излезе от заседателната зала и Муалама остана сам.

„Мисията“