Робърт Дохърти - Зона 51 - Граалът

Яков изскочи от асансьора, притиснал към рамото си приклада на автомата. Шерев и другият командос го следваха отзад.

— Никой да не мърда! — изрева Яков.

Сянката на Аспасия се извърна. Когато отметна назад качулката си, отдолу се показа ъгловато лице, с изненадващо гладка кожа. Той се усмихна.

— О, големият руснак! Чувал съм за теб. Трудно се работи с твоите сънародници. Казах на Хитлер да не започва онова нашествие, но той не ме послуша. Изби доста руснаци, а и от неговите сънародници немалко загинаха, така че накрая спечелихме.

— Поставете долу кивота — Яков махна с автомата.

— Не мисля, че трябва да го правят — завъртя глава Сянката на Аспасия. Той даде знак и двамата носачи започнаха да се катерят по стълбичката към скакалеца.

— Спрете! — извика Шерев.

Сянката на Аспасия прекрачи встрани и сграбчи Лиза Дънкан, която изглеждаше като упоена. Той стисна гърлото й и я притисна към себе си. В другата му ръка блесна острие, което опря в шията й.

— На мнозина съм видял сметката с това. Един повече за мен е без значение. За вас има ли?

— Не. Няма — заяви Яков и се прицели.

Автоматичният асансьор стигна върха, след това смени посоката и пое обратно.

Вдигнал глава нагоре, Търкот виждаше ясно плоското бяло дъно на асансьора, който се спускаше към него, изпълвайки цялата шахта. Нямаше къде да се скрие. В мига, когато се изравни със следващия отвор, той се оттласна от стената и скочи през дупката, разминавайки се на сантиметри с падащата кабина.

Веднага щом асансьорът отмина, Търкот отново скочи в шахтата и сграби пълзящия нагоре кабел.

— Не прибързвай! — посъветва го Сянката на Аспасия. Той кимна към двамата, които носеха кивота. — За това сте дошли, нали? Само че съм го минирал. И това също ви трябва. — Той посочи дрехите.

— Предпочитам да унищожа кивота, отколкото да го оставя в твои ръце — заяви спокойно Яков.

— Ти може би, но не и приятелят ти — Сянката на Аспасия погледна към Шерев. — Той дойде тук, за да си върне камъните. Ако вземе в добавка и кивота, ще поднесе най-хубавия подарък на своята родина, нали, господин Шерев?

— Няма да ти позволим да си тръгнеш — заяви Шерев, застанал встрани, командосът беше зад него.

Търкот избра този момент, за да нахлуе в помещението. Той се претърколи, скочи на крака, смъкна оръжието от ремъка и го насочи.

— Господа, мисля, че държа всички джокери — произнесе Сянката на Аспасия, отстъпвайки назад, прикрит зад тялото на Дънкан.

— Пусни я — прогърмя гласът на Търкот, усилен от външните говорители.

— Кивотът — Шерев направи движение с дулото на автомата. — Оставете го.

Яков изръмжа заплашително.

Търкот го погледна и разбра какво се готви да направи Шерев.

— Недей! — викна той.

— Не бива да му позволим да отнесе Граала — отвърна непреклонно Шерев.

И двамата се сепнаха, когато Яков внезапно откри огън и куршумите преминаха през гърдите на Дънкан, удариха Сянката на Аспасия и рикошираха от тумина .

Сянката на Аспасия изпусна Дънкан и дръпна покривалото на кивота. В същия миг главите на двата херувима се извъртяха и поразиха с бликналите от очите им лъчи двамата, които държаха върлините. Кивотът се сгромоляса на земята, а херувимите продължаваха да стрелят — единият лъч повали командоса, а вторият удари Шерев в рамото и го завъртя.

Стреснат от стрелбата на Яков, Търкот се позабави, преди да натисне спусъка. Проектилът попадна в тялото на Сянката на Аспасия и върху дрехите му разцъфна голямо кърваво петно. Херувимът се обърна към Търкот и го порази право в гърдите, отмятайки го назад. Следващата цел беше Яков и блестящите, червени очи се втренчиха в него.

Действайки инстинктивно, Търкот се хвърли встрани, сграбчи руснака и го събори на земята, поемайки лъчевите удари със скафандъра.

— Заден план — нареди той.

Сянката на Аспасия бе отворил кивота и държеше Граала в ръка. С другата той сграбчи Дънкан и я повлече към люка на скакалеца, оставяйки след себе си кървави следи.

Търкот се изправи на коляно и насочи тежкия МК-98. Натисна спусъка и проектилът удари Сянката на Аспасия в китката, откъсвайки я от тялото. Лишена от опора, Лиза Дънкан се строполи до скакалеца. От гърдите й струеше кръв.

Докато Търкот чакаше да се зареди следващият проектил, Сянката на Аспасия се пъхна през отвора и изчезна вътре, отнасяйки със себе си Граала.

Люкът хлопна. Търкот стреля, съзнавайки, че постъпва безсмислено, проектилът рикошира от стената на скакалеца. В тавана на кухината се появи цепнатина, която започна бързо да се разширява. След изчезването на Граала херувимът бе преустановил стрелбата и червените му очи бяха угаснали.