Робърт Дохърти - Зона 51 - Граалът

— Вземете я — нареди на хората.

Първата вълна от десет израелски командоси нахлу през назъбения отвор на взривената врата и веднага бе покосена от автоматична стрелба. Преди да влязат, командосите от втората група метнаха заслепяващи гранати. Те успяха да стигнат малко по-навътре и да избият част от дебнещите ги в засада противници, преди да бъдат повалени. Тунелът описваше лека извивка надолу и наляво, създавайки идеални условия за защитниците, които принуждаваха настъпващите командоси да плащат скъпо за всяка стъпка.

Търкот беснееше и настояваше час по-скоро да се хвърли в атака. Яков една го удържа, докато първите две групи се опитваха да си пробият път, но бяха избити. Когато третата група се приготви за щурм, Търкот повече не можеше да издържа. Той блъсна руснака, заварвайки го неподготвен, и се хвърли след командосите.

Шерев успя да го застигне.

— Остави на хората ми да свършат тази работа.

— Зная как да им помогна — отвърна задъхано Търкот. — Кажи им да ме следват на пет метра.

Той изпревари първия от командосите и в същия миг бе ударен в гърдите от кратък автоматичен откос. Куршумите отскачаха от бронирания скафандър. Търкот вдигна своя тежък МК-98 и повали неколцина стрелци.

Той започна да се спуска надолу в тунела, като сваляше с кратки, полуавтоматични изстрели движещите се цели. Израелските командоси го следваха отблизо. Още няколко пъти от бронята му отскачаха куршуми, без да го засегнат.

Търкот стигна тичешком едно разклонение, където стрелбата утихна. Спря и се огледа озадачено. Единият коридор продължаваше надолу, другият се изкачваше към повърхността.

— Тук ще се разделим — съобщи той на Шерев. — Аз слизам долу. Половината от хората с мен, другите, начело с Яков, отиват нагоре.

— Ще дойда с теб — възрази Яков.

Търкот поклати глава, но само чукна чело във вътрешната стена на шлема.

— Иди с другите — повтори той. Не искаше да поверява Дънкан на Шерев, ако командосите я откриеха там. Все още не му се доверяваше напълно. Не знаеше дали да вярва и на руснака, но поне го познаваше добре. Освен това интуицията му подсказваше, че най-вероятно Сянката на Аспасия и Дънкан се намират в подземията. Той се втурна надолу в тунела и командосите го последваха.

Яков и Шерев поведоха тяхната група нагоре по втория тунел. Движеха се предпазливо, очаквайки всеки момент да ги посрещнат със стрелба. Яков местеше дулото на автомата наляво-надясно, опрял пръст на спусъка. Тунелът се вля в голямо помещение, което беше съвсем празно, ако се изключат няколкото пулта за управление аирлианско производство. В отсрещния край имаше друг тунел.

— Натам — посочи Яков с автомата и останалите го последваха.

Пътят им бе препречен от залостена врата. Търкот отстъпи назад, докато един от командосите поставяше експлозив. Той се олюля, когато взривът отекна в тунела, след това се втурна през образувалия се отвор. Тук имаше голяма стая с много празни легла. Никакви врати.

Търкот изруга, обърна се и си проправи път през командосите.

Веднага щом прекрачи прага Яков си даде сметка, че е допуснал грешка. Намираше се в тясно помещение, от което нямаше друг изход. Подът под краката му се разтърси. Шерев се присъедини към него и в мига, когато следващият командос понечи да влезе, цялата стая започна да се издига. Командосът скочи вътре, разминавайки се на косъм с горния ръб на отвора. Бързо набраха скорост и профучаха покрай още няколко врати на други нива, но асансьорът не спираше. По гладките стени не се виждаха никакви копчета.

Яков се облегна назад и насочи автомата към вратата.

— Мисля, че отиваме към върха на планината — промърмори той.

Когато най-сетне стигна контролната зала, Търкот се натъкна на струпаните пред шахтата на асансьора командоси. Те набързо му предадоха какво се е случило. Две метални въжета на отсрещната стена на шахтата се движеха в противоположни посоки. Едното нагоре, второто надолу.

Търкот не се поколеба дори за миг. Той скочи в шахтата и сграбчи въжето, което се издигаше нагоре. Манипулаторната ръка заскърца пронизително по въжените нишки, преди да ги стегне като менгеме. Сега и той се изкачваше нагоре.

Яков почувства, че тялото му олеква, което бе първият признак за забавяне на скоростта. Асансьорът спря. Намираха се в просторна подземна кухина. В средата й имаше скакалец, а до него стърчеше висока фигура, облечена в странни дрехи и с корона на главата. Неколцина войници носеха нещо, увито с плътен бял плат и положено на дебели пръти. Други двама придържаха олюляващата се Лиза Дънкан.