Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Ето го — каза Атос, като показа на генерала латинския надпис.

— Да — отвърна Мънк.

После, сякаш още веднъж искаше да даде възможност на французина да се откаже от търсенето, прибави:

— Не забелязвате ли, че в тая гробница са идвали вече хора и че много статуи са счупени?

— Милорд, без съмнение вие сте слушали, че вашите шотландци, водими от религиозно чувство, дават на съхранение в надгробните статуи скъпоценните предмети на покойниците. Войниците са мислили навярно, че под пиедесталите на тия статуи, които украсяват по-голямата част от гробовете, са скрити съкровища; ето защо те са счупили пиедесталите и статуите. Но надгробният камък на преподобния каноник, с който имаме работа, не се отличава с никаква статуя; той е прост, после е бил закрилян от суеверния страх, който вашите пуритани изпитват към светотатството; нито едно късче от тоя камък не е откъртено.

— Наистина — рече Мънк. Атос се залови с лоста.

— Искате ли да ви помогна! — попита Мънк.

— Благодаря, милорд, не искам ваша светлост да слага ръка на едно дело, за което може би не би искал да поеме отговорността, ако знаеше последиците му.

Мънк вдигна глава.

— Какво искате да кажете, господине? — запита той.

— Искам да кажа… Но тоя човек…

— Чакайте — каза Мънк, — разбирам от какво се страхувате и ще го изпитам.

Мънк се обърна към рибаря, който целият беше осветен от фенера.

— Come here, friend 14 14 Come here, friend (англ.) — Ела тук, приятелю. — Б. пр. — рече той със заповеднически тон.

Рибарят не се помръдна.

— Добре — продължи Мънк, — той не разбира английски. Ако обичате, говорете ми на английски, господине.

— Милорд — отговоря Атос, — често съм виждал хора, които толкова се владеят, че в известни случаи не отговарят на въпроси, зададени им на родния език. Рибарят е може би по-образован, отколкото си мислим. Бъдете така любезен да го отпратите, милорд, моля ви.

„Положително той желае да остана тук насаме с него — помисли си Мънк. — Няма значение, да вървим докрай, все пак човекът си е човек и ние сме сами…“

— Приятелю — каза Мънк на рибаря, — качи се по стълбата, по която слязохме преди малко, и гледай да не ни смущава никой.

Рибарят се приготви да изпълни заповедта.

— Остави тук фенера — рече Мънк. — Той може да издаде присъствието ти и да ти докара някой мускетен изстрел.

Изглежда, че рибарят оцени съвета, сложи фенера на земята и изчезна под свода на стълбата.

Мънк отиде да вземе фенера и го донесе при колоната.

— И така — каза той, — наистина ли парите са скрити в тоя гроб?

— Да, милорд, и след пет минути вие ще престанете да се съмнявате.

В същото време Атос удари силно по гипса, който се пукна; в него се показа отвор. Атос вмъкна лоста в тоя отвор и скоро гипсовите късове почнаха да се отделят един след друг. Тогава граф дьо Ла Фер започна да отмества камъните с такава сила, каквато не можеше да се очаква от нежните му ръце.

— Милорд — каза Атос, — това е зидарията, за която говорих на ваша светлост.

— Да, но още не виждам буренцата — отговори Мънк.

— Ако имах нож — рече Атос, като се озърташе, — скоро щяхте да ги видите, господине. За нещастие забравих моя в палатката на ваша светлост.

— Бих ви предложил моя — отвърна Мънк, — но струва ми се, че острието няма да издържи работата, за която го предназначавате.

Атос затърси около себе си някой предмет, който да замести желаното оръдие.

Мънк не изпускаше нито едно движение на ръцете му, нито една премяна в израза на очите му.

— Защо не поискате ножа от рибаря? — обади се Мънк. — Той имаше нож.

— А, вярно — отговори Атос, — нали той ни отряза дървото.

И се приближи до стълбата.

— Приятелю — каза той на рибаря, — моля ви се, хвърлете ми ножа си, имам нужда от него.

Ножът издрънча по стъпалата.

— Вземете го — рече Мънк, — той е здрав инструмент, доколкото виждам; една твърда ръка може да си послужи добре с него.

Както изглежда, Атос придаде на Мънковите думи само най-обикновения смисъл, в който трябваше да бъдат чути и разбрани. Също така той не забеляза или поне показа, че, не забелязва как при приближаването му Мънк отстъпи и сложи лявата ръка върху дръжката на пистолета си; с дясната държеше вече своя дърк. Залови се отново за работа, като се обърна с гръб към Мънк и му предаде живота си без възможна защита. В продължение на няколко секунди удря тъй ловко и тъй точно по междинния гипс, че го раздели на две части. Тогава Мънк видя две буренца едно до друго. Тежестта им ги задържаше неподвижни в гипсовата им обвивка.