Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Генералът се замисли за миг.

— Кажете ми, моля ви се — продължи той, — какви са тия рибари?

— Пикардийски моряци, които ловили риба на френските или холандските брегове и били изхвърлени тук от бурята.

— Някои от тях говорят ли на нашия език?

— Началникът им ни каза няколко английски думи. Недоверието на генерала се пробуди, докато получаваше нови сведения.

— Добре — каза той. — Желая да видя тия хора, доведете ги тука.

Един офицер отиде веднага за тях.

— Колко са? — продължи да пита Мънк. — Каква им е лодката?

— Те са десет-дванадесет души, генерале, а лодката им е холандска, както ни се стори.

— И казвате, че карали риба за лагера на господин Ламберт, а?

— Да, генерале. И дори изглежда, че имат доста богат улов.

— Добре, ще видим — каза Мънк.

В тая минута офицерът се завърна и доведе началника на рибарите, човек на около петдесет — петдесет и пет години, но с хубав вид. Беше среден на ръст, с палто от дебел вълнен плат; шапката му бе нахлупена до очите; на пояса му висеше голям нож. Той ходеше, както вървят моряците, тоест неуверено, и поставяше краката право, сякаш забиваше колове.

Мънк впери хитър и проницателен поглед в рибаря и дълго го гледа. Рибарят му се усмихваше с тая полухитра, полуглупава усмивка, която е присъща на нашите селяни.

— Говориш ли английски? — го запита Мънк на чист френски език.

— Много лошо, милорд — отговори рибарят. Отговорът беше даден с бърз и отсечен глас, както говорят хората отвъд Лоара, а не малко провлечено, както говорят в западните и северните области на Франция.

— Но все пак говориш, нали? — попита Мънк, за да се вслуша още веднъж в изговора на рибаря.

— Е, ние, хората на морето, говорим по малко на всички езици — отвърна рибарят.

— Значи ти си моряк рибар?

— Днес съм рибар, милорд, и дори безподобен рибар. Аз улових един лаврак, който тежи най-малко тридесет фунта, и повече от петдесет кефала; улових и малки трески, които ще бъдат чудесни, като се опържат.

— Ти, струва ми се, си ловил повече риба в Гасконския залив, отколкото в Ламанш — каза му Мънк усмихнато.

— Наистина, аз съм южняк; но пречи ли това да бъда добър рибар, милорд?

— Съвсем не и аз купувам улова ти. Сега ми кажи откровено: на кого караше тая риба?

— Милорд, няма да скрия от вас, че отивах в Нюкасъл и карах лодката покрай брега, когато ни срещнаха конници и ни накараха да се върнем до лагера на ваша светлост, като ни заплашваха с мускетен залп. Тъй като нямах оръжие — прибави рибарят с усмивка, — трябваше да се подчиня.

— А защо отиваше при Ламберт, а не при мене?

— Милорд, ще си кажа истината. Ваша милост позволява ли да бъда откровен?

— Да, и дори заповядвам.

— Е добре, милорд, аз отивах при господин Ламберт, защото тия господа от града ядат добре и плащат добре, а вие, шотландците, пуританите, презвитерианците, не зная как да ви нарека, ядете малко и съвсем не плащате.

Мънк вдигна рамене, но в същото време не можа Да не се усмихне.

— А защо, като си южняк, ловиш риба по нашите брегове?

— Защото имах глупостта да се оженя в Пикардия.

— Да; но все пак Пикардия не е Англия.

— Милорд, човекът спуска лодката в морето, а бог и вятърът вършат останалото и й носят, където си искат.

— Значи ти нямаше намерение да слезеш на нашия бряг?

— И дума да не става!

— А къде отиваше?

— Ние се връщахме от Остенде, където бяха забелязани вече скумрии, когато изведнъж силен южен вятър ни отклони от пътя; като видяхме, че е безполезно да се борим с вятъра, ние се оставихме на него да ни носи. За да не изгубим улова, който беше добър, трябваше да го продадем в най-близкото английско пристанище. Най-близо беше Нюкасъл. Случаят беше добър, казаха ни — има много народ и в лагера, и в града. И лагерът, и градът са пълни с много богати и много изгладнели благородници, ни казаха още; тогава аз тръгнах към Нюкасъл.

— А де са другарите ти?

— О, другарите ми останаха в лодката! Те са прости моряци, нищо не знаят.

— А ти знаеш ли?… — попита Мънк.

— О, аз — отговори началникът и се засмя, — аз обиколих къде ли не с баща ми и зная как се казва су, екю, пистол, луидор и двоен луидор на всички европейски езици. Ето защо екипажът ми ме слуша като оракул и ми се подчинява като на адмирал.

— Значи ти сам избра господин Ламберт като най-добър клиент?

— Да, разбира се. И бъдете откровен, милорд, излъгал ли съм се?

— Ще видиш после.

— Във всеки случай, милорд, ако съм се излъгал, грешката е моя и не трябва да се сърдите за това на другарите ми.