Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Да, разбира се — възрази младият монарх, уплашен от трудностите, които набитото око на министъра му виждаше в тоя замисъл. — Дори той иска за това само един милион.

— Нищо повече. Едно милионче, моля ви се? — иронично рече кардиналът, като засили италианския си изговор. — Едно милионче, моля ви се, братко мой! Ех, просяшко семейство!

— Кардинале — каза Луи XIV, като вдигна глава, — това просяшко семейство е клон от нашия род.

— Достатъчно богат ли сте, за да раздавате милиони, всемилостиви господарю? Де са вашите милиони?

— Да — отговори младият крал с неизразима скръб, която обаче благодарение на волята успя да скрие, — да, господин кардинал, зная, че съм беден, но все пак френската корона струва един милион; а за да направя едно добро дело, аз съм готов, ако трябва, да заложа короната си. Ще намеря евреи, които ще ми дадат назаем един милион.

— Значи така, всемилостиви господарю, вие казвате, че имате нужда от един милион? — попита Мазарини.

— Да, господине, казах го.

— Много се лъжете, всемилостиви господарю, вие имате нужда от много повече. Бернуен!… Ей сега ще видите, всемилостиви господарю, от колко имате нужда в действителност… Бернуен!

— Как, кардинале! — извика кралят. — Вие искате да питате един лакей за моите работи?

— Бернуен! — повтори кардиналът, като се престори, че не забелязва възмущението на младия монарх. — Ела тука, приятелю, и ми кажи каква сума исках да имам преди малко.

— Кардинале, кардинале! — каза Луи, побледнял от негодувание. — Не ме ли чухте?

— Не се сърдете, всемилостиви господарю; аз водя открито работите на ваше величество. Всички във Франция знаят това, моите книжа са открити за всички. Бернуен, какво те накарах да правиш преди малко?

— Ваше високопреосвещенство ме накара да събера цифри.

— И ти направи това, нали?

— Да, монсеньор.

— За да установя сумата, от която негово величество имаше нужда в тая минута? Не ти ли казах това? Бъди откровен, приятелю.

— Да, ваше високопреосвещенство ми каза това.

— Добре. А каква сума желаех?

— Четиридесет и пет милиона, струва ми се.

— А каква сума намерихме, като събрахме всичките ни средства без изключение?

— Тридесет и девет милиона двеста и шестдесет хиляди франка.

— Добре, Бернуен, това е всичко, което исках да зная. Сега ни остави — прибави кардиналът, като впери блестящия си поглед в младия крал, който не можа дума да продума от смайване и едва прошепна:

— Но… обаче…

— А, вие се съмнявате още, всемилостиви господарю — рече кардиналът. — Тогава ето ви доказателството за това, което ви казах.

Мазарини извади изпод възглавницата си листа, изписан с цифри, и го подаде на краля.

Кралят обърна глава — толкова беше огорчен.

— Вие желаете да имате още един милион, всемилостиви господарю, а тъй като тоя милион не влиза в сметката, значи ваше величество има нужда от четиридесет и шест милиона. Е, добре, на тоя свят няма евреи, които да дават назаем такава сума дори срещу френската корона.

Кралят сви юмруци под маншетите и отблъсна креслото.

— Добре — каза той, — значи брат ми, английският крал, ще умре от глад.

— Всемилостиви господарю — отговори Мазарини със същия тон, — не забравяйте тая пословица, която е израз на най-здрава политика: „Радвай се, че си беден, когато съседът ти е също беден“.

Луи помисли няколко минути, като поглеждаше с любопитство листа, единият край на който се подаваше под възглавницата.

— В такъв случай — каза той — по никой начин не може да се изпълни молбата ми за пари, господин кардинал, нали?

— Абсолютно невъзможно е, всемилостиви господарю.

— Помислете си: по-късно той ще бъде мои неприятел, ако се възкачи на трона си без моя помощ.

— Ако ваше величество се страхува само от това, може да бъде спокоен! — рече кардиналът живо.

— Добре, не настоявам повече — каза Луи XIV.

— Поне убедих ли ви, всемилостиви господарю? — попита Мазарини, като сложи ръка върху ръката на краля.

— Напълно.

— Искайте каквото и да е друго, всемилостиви господарю, и аз ще сметна за щастие да се съглася, след като ви отказах това.

— Каквото и да е друго, господине?

— Всичко, всичко! Не съм ли предан телом и духом на ваше величество? Хей, Бернуен! Факли и охрана за негово величество. Негово величество се връща в покоите си.

— Още не, господине, и понеже вие предоставяте вашата добра воля на мое разположение, ще се възползувам от това.

— За вас ли, всемилостиви господарю? — попита кардиналът, като се надяваше, че най-после той ще заговори за племенницата му.