Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Охо! — рече дьо Вард, като скръцна със зъби и опря върха на шпагата си в носа на своя ботуш. — Вие казвате, че не познавам господин д’Артанян ли?

— Не, не, вие не го познавате — студено продължи Раул — и дори не знаете къде е.

— Аз? Аз не зная къде е?

— Без съмнение, защото търсите да се карате с други хора заради него, вместо да отидете да намерите господин д’Артанян там, където е.

Дьо Вард побледня.

— Е добре, господине, аз ще ви кажа къде е той — продължи Раул. — Господин д’Артанян е в Париж; той се намира в Лувър, когато е дежурен, а когато е свободен — на улица де Ломбар. Господин д’Артанян може да се намери лесно на едно от тия места. — И така вие имате толкова причини за оплакване от него, че няма да бъдете благовъзпитан човек, ако не отидете да му поискате удовлетворение, което, изглежда, търсите от всички други, но не и от него.

Дьо Вард изтри челото си, плувнало в пот.

— Пфу, господин дьо Вард — продължи Раул, — не ви подобава да се стремите към дуели, когато е издаден указ срещу тях. Помислете си, кралят ще ни се разсърди за нашето неподчинение, особено в такъв момент, и ще бъде прав.

— Оправдания — промърмори дьо Вард, — предлози!

— Хайде де — възрази Раул, — вие говорите глупости, драги ми господин дьо Вард; добре знаете, че господин херцог Бъкингам е благовъзпитан човек, който десет пъти е изваждал шпагата си и който на драго сърце ще се бие за единадесети път. Че какво, той носи име, което налага задължения! Колкото за мене, вие знаете, нали, че аз също не се страхувам да се бия. Аз се бих в Санс, в Блено, в Дюните, пред артилеристите, на сто крачки пред бойната линия, докато вие, в скоби казано, бяхте на сто крачки зад нея. Наистина, тогава се сражаваха прекалено много хора и никой не би видял вашата храброст, затова я скривахте; но тук това би било зрелище, скандал, вие искате да заговорят за вас, безразлично по какъв повод. Е добре, не разчитайте на мене, господин дьо Вард, аз няма да ви помогна в това отношение; няма да ви направя това удоволствие.

— Напълно разумно — каза Бъкингам, като прибра шпагата в ножницата си. — Моля да ме извините, господин дьо Бражелон, задето неволно се поддадох на първия порив на гнева.

Но разяреният дьо Вард скочи напред и с високо вдигната шпага заплаши Раул, който едва успя да отбие удара.

— Е, господине — спокойно забеляза Бражелон, — внимавайте, щяхте да ми извадите окото.

— Значи не искате да се биете? — извика дьо Вард.

— Засега не; но ето какво ви обещавам, когато пристигнем в Париж. Ще ви заведа при господин д’Артанян и вие ще му разкажете какво имате срещу него. Господин д’Артанян ще поиска от краля позволение да ви нанесе удар с шпагата, кралят ще му разреши, а след като получите тоя удар, драги ми господин дьо Вард, вие ще гледате по-спокойно предписанията на евангелието, което ни учи да прощаваме обидите.

— О — извика дьо Вард, побеснял от това хладнокръвие, — вижда се, че сте полунезаконен син, господин дьо Бражелон!

Раул побледня като яката На ризата си и очите му тъй блеснаха, че дьо Вард отстъпи.

Самият Бъкингам беше заслепен от тоя блясък и се спусна между двамата противници, като очакваше, че те ще се нахвърлят един на друг.

Дьо Вард беше запазил това оскърбление за най-накрая; той стискаше конвулсивно шпагата си и чакаше нападението.

— Вие имате право, господине — каза Раул, като направи страшно усилие над себе си, — аз зная само името на баща ми; но зная прекрасно колко е почтен господин граф дьо Ла Фер, колко държи на честта и не се страхувам дори за миг, че на рождението ми има някакво петно, както вие загатвате. Това, че не ми е известно името на майка ми, е за мене нещастие, но не позор. Впрочем вие не постъпвате честно, господине, не постъпвате учтиво, като ме укорявате за едно нещастие. Няма значение, оскърблението е нанесено и тоя път се смятам за оскърбен. И така, решено: след дуела с господин д’Артанян вие, ако обичате, ще имате работа с мене.

— Охо — отговори дьо Вард с горчива усмивка, — възхищавам се от вашата предпазливост, господине; преди малко ми обещахте удар с шпага от господин д’Артанян, а след тоя удар, получен от мене, вие ми предлагате вашия.

— Не се безпокойте — отвърна Раул с глух гняв. — Господин д’Артанян си играе с оръжието и аз ще го помоля като милост да направи за вас това, което е направил за господин баща ви, тоест да не ви убива, а да остави на мене това удоволствие, когато оздравеете, защото вие сте лош човек, господин дьо Вард, и наистина всички предпазни мерки, взети срещу вас, не са излишни.