Александър Дюма - Адската дупка

— Вие се казвате Юлиус Хермелинфелд? — попита той Юлиус.

— Да.

— А вие Самуел Гелб?

— Да.

— Вие сте членове на „Тугендбунд“ и като такива трябва да се подчинявате.

— Наистина.

— Вие видяхте лицата и чухте имената на студентите, които излязоха оттук? Знаете ли какво обещаха за утре.

— Те обещаха кожата на мечката в гората — каза Самуел, който би се надсмял и над Всевишния.

— Те ще ви предизвикат. Вие ще се биете. Вие сте най-добрите фехтовачи на университета в Хайделберг. Няма нужда да ги убивате. Само ще ги раните тежко. Ще се подчините ли?

— Ще се подчиня — отговори Юлиус.

— Добре — каза гласът. — А вие, Самуел Гелб, да не би да размисляте?

— Е, да — отговори Самуел. — Мисля си, че това, което искате от нас, е същото, което поискахте и от другите двама, и искам да разбера защо по този начин карате вашите хора да се бият помежду си. Досега смятах, че млада Германия не е стара Англия и че „Тугендбунд“ е създаден за друго, а не за борба между петли.

— Не става дума за забавления — подхвана маскираният, — става въпрос за наказание. Ние не ви дължим обяснение, но добре би било нашето възмущение да стане и ваше. Трябва да се отървем от двама предатели и Съюзът ви оказва честта да ви връчи шпагата си.

— На нас или на тях? — запита Самуел. — Кое ми гарантира, че не искате да се отървете от нас?

— Вашата съвест. Ние искаме да ударим двама предатели: вие знаете по-добре от всеки друг дали това сте вие.

— О, а не може ли да ни смятате за предатели, без да сме такива!

— Неверни братко! Ако този дуел бе насочен срещу вас, нямаше да присъствате на явяването на вашите противници; щяхме да дадем нарежданията си тайно; те щяха да ви обидят; вие сте смели; щяхте да се биете, без да знаете, че зад всичко това стоим ние. Напротив, ние ви предупредихме десет дни предварително. Бяхте във ваканция в родния ви град Франкфурт, когато пътникът от Майн дойде да ви призове за 20-и май, като ви предупреди да се упражнявате във фехтовка, защото ви предстои бой на живот и смърт. Твърде странен начин да ви се поставя клопка.

— Но — каза пак Самуел, който криеше горчива мисъл зад всички тези предполагаеми съмнения, — но ако Франц и Ото са предатели, защо трябва само да ги раним?

Маскираният за миг се поколеба и след като с жест се посъветва с другите маскирани, продължи:

— Слушайте, искаме да имате пълна вяра във вашата кауза и във вашите намерения. И въпреки че статутът изисква от вас пълно подчинение, без да задавате въпроси, съгласни сме да ви отговорим докрай. — После продължи: — Преди седем месеца бе подписан Виенският договор. Франция ликува. В Германия има само две действащи власти: император Наполеон и „Тугендбунд“. Докато официалните кабинети, Австрия и Прусия превиват гръб пред завоевателя, Съюзът продължава своето дело. Там, където сабята престава да действа, започва ножът. Фридрих Щанс прояви себеотрицание и неговият кинжал за малко не превърна Шьонбрун в олтар на Независимостта. Той е мъртъв, но кръвта на мъчениците кръщава идеите и подсилва предаността. Наполеон знае това и ни следи. Ото Дормаген и Франц Ритер са негови хора, уверени сме в това. Те смятат да присъстват по силата на своето право на Генералната асамблея на първи юни, за да разберат и предадат важните решения, които ще бъдат съобщени на посветените. Не трябва да присъстват там. Но как да им попречим? Като ги убием, казвате вие? Но ако ги унищожим, полицията на Наполеон при всички случаи ще ги замести с други. В наш интерес е да познаваме шпионите на Наполеон и при нужда да заблуждаваме врага с мними сведения. Затова те не трябва да умират. Малко по-дълбока рана ще ги прикове на легло няколко дни й когато станат, Асамблеята ще е минала. Ние дотолкова внимаваме, че ги накарахме те да ви предизвикат. Така няма да заподозрат нищо и ще продължат да дават на Франция сведения, които са удобни за нас. Разбирате ли сега защо ви препоръчваме само да ги раните?

— А ако те ни ранят? — пак възрази Самуел.

— В такъв случай — каза гласът — законът срещу дуелите ще ги принуди да се крият първите дни, а ние имаме приятели, които могат да ги проследят и задържат официално за петнадесет дни.

— Така и в двата случая всичко ще е от полза… за „Тугендбунд“ — довърши Самуел.

Шестимата маскирани мъже се размърдаха недоволно. Единственият, който все още говореше, вече го правеше с по-суров тон:

— Самуел Гелб, ние благоволихме да ви дадем обяснение, когато можехме да ви заповядаме. Стига приказки! Ще се подчините ли, или не?