Александър Дюма - Адската дупка

„Не и не — мислеше той с вирнато чело, свити юмруци и искрящ поглед, — по-добре да изгубя, отколкото да играя нечестно! Дързостта, впрочем, носи по-сладки радости и победи от низостта! Ще почакам още няколко години, преди да се правя на Тартюф. Да останем като Титан и да се опитаме да се изкачим към небето, вместо да се решим да го крадем.“

Той се спря пред Юлиус, който бе хванал главата си с ръце и изглеждаше потънал в дълбок размисъл.

— Лягаш ли си? — попита го Самуел, като сложи ръка на рамото му.

Юлиус се откъсна от мечтанието си.

— Не, не — отвърна той. — Първо трябва да напиша едно писмо.

— На кого? На Кристиане?

— О, в никакъв случай. По какъв повод и с какво право ще й пиша? Искам да пиша на баща си.

— Както си изморен? Ще му пишещ утре.

— Няма да отлагам тази задача за по-късно. Не, Самуел, ще пиша веднага.

— Така да бъде — каза Самуел. — В такъв случай по същия повод и аз ще пиша на този голям човек. — И добави през зъби: — Писмо, написано с мастилото, с което Хам е писал на Ной, За да започнем, първо трябва да изгорим корабите.

После продължи на висок глас:

— Но преди това, Юлиус, трябва да се договорим по много важен въпрос.

— Кой въпрос?

— Утре ще се бием с Франц и Ото. Въпреки че би трябвало те да ни предизвикат, всеки един от нас може да си избере противник. Ото без съмнение е по-силният от двамата.

— Е, какво?

— От наша страна твоята скромност говори, че този от нас, който е по-уверен с шпагата, съм аз.

— Възможно е. И после?

— После, драги, смятам, че е справедливо да се занимая с Ото Дормаген и ще се заема с него. Оставям ти само Ритер.

— С други думи, се съмняваш в мен? Благодаря.

— Не говори глупости. В интерес на „Тугендбунд“, ако не в твой интерес, искам всички шансове да са на наша страна, това е всичко, няма какво да ми се сърдиш. Спомни си, че Дормаген има много опасни удари.

— Толкова по-зле. Не приемам неравното поделяне на опасността.

— А, правиш се на горд? Както искаш в края на краищата — каза Самуел. — Но естествено и аз ще искам да бъда горд и утре и двамата ще сметнем за необходимо да се насочим към по-опасния; всеки един от нас ще иска да опази другия, ще настане суматоха при нашето насочване към въпросния Ото, ние ще ги предизвикаме, ролите ще бъдат разменени и така няма да изпълним заповедта на Съвета.

— Вземи Франц и ми остави Ото.

— Дете! — каза Самуел. — Хайде да хвърлим жребий.

— Съгласен съм.

— Чудесно.

Самуел написа имената на Франц и Ото върху две листчета хартия и ги постави в една фуражка.

— Честна дума, това е нелепо! — каза той, като разклащаше фуражката. — Не мога да разбера как може човек да подчинява разума си на сляпата и глупава случайност. Вземи твоята бележка. Ако си изтеглил, името на Дормаген, може би това е твоята смъртна присъда и ще се оставиш на съдбата, както овцата: хубаво и славно преимущество!

Юлиус вече разгъваше бележката, която бе взел, когато спря.

— Не — каза той. — Предпочитам да го прочета, след като пиша на баща си.

И той остави бележката в Библията.

— Бога ми — обади се Самуел, — и аз ще сторя същото, но от безразличие.

И сложи бележката в джоба си.

След това и двамата седнаха един срещу друг пред работната си маса и на светлината на една и съща лампа започнаха да пишат.

Едно писмо често говори за характера на човека. Затова нека прочетем писмата на Юлиус и на Самуел.

Най-напред ето писмото на Юлиус:

„Мой скъпи и уважаеми татко.

Зная и дълбоко осъзнавам всичко, което ви дължа. Това не е само славното име на най-прочутия химик на нашето време, не е само едно значително състояние, натрупано с труд из цяла Европа, това е също и преди всичко безмерната нежност, с която ме утешавахте за това, че никога не съм имал майка. Вярвайте, че сърцето ми е изпълнено с вашето разбиране и загриженост. С това вие ме направихте два пъти ваш син и аз ви обичам едновременно като баща и като майка.

Изпитвам необходимостта да ви кажа това сега, след моето внезапно заминаване от Франкфурт, въпреки вашата забрана, която като че ли ме обвинява в безразличие и неблагодарност. Потегляйки за Касел, вие ми бяхте забранили да се връщам в Хайделберг.

Вие искахте да ме изпратите в университета в Йена, където щях да бъда разделен от Самуел, от чието влияние върху мен вие се страхувате. Когато се върнете във Франкфурт, ще ми се сърдите, че съм се възползувал от вашето отсъствие, за да дойда тук. Но слушайте ме, добри ми татко, и ще ми простите.