Александър Дюма - Адската дупка

Но Самуел не беше в настроение да наблюдава скулптури. Той се задоволи с няколко непристойни думи към Венера, с предизвикателен жест към Карл Велики и се запъти право към входа на развалините.

Там стоеше трети пост.

— Кой сте вие ?

— Един от тези, които наказват наказващите.

— Следвайте ме — каза часовият.

Самуел последва своя водач сред храсталаците и отломките, като се препъваше от време на време в каменни блокове, обрасли в трева. След като премина през грамадните руини на величествен дворец, свидетел на славна епоха, след като докосна с крак тези тавани, които толкова крале са виждали над главите си, водачът го спря, отвори ниска врата и показа някакъв подземен ход.

— Слизайте — каза той. — И не мърдайте, докато не ви потърсят.

Той затвори отново вратата и Самуел се намери на една стръмна пътека, до която не достигаше никаква светлинка. След малко наклонът свърши. В момента, когато Самуел влезе в едно дълбоко подземие и преди очите му да са свикнали с мрака, той почувствува как една ръка хваща неговата и чу гласа на Юлиус, който му каза:

— Закъсняваш. Заседанието започна, да гледаме и слушаме.

Самуел свикна с тъмнината и можа да различи на няколко крачки човешки фигури. Намираше се в някакво помещение, оградено от храсти и насипи. Тук, върху блокове от гранит, върху късове пясъчник, върху фрагменти от скулптури бяха насядали седем маскирани мъже: трима отляво, трима отдясно, и един в средата, седнал по-високо от другите.

Лунна светлина проникваше през пукнатините и слабо осветяваше тайнственото събрание.

— Въведете двамата бойци — каза един от Седемте.

Очевидно този, който говореше, не беше ръководителят, който оставаше неподвижен и безмълвен.

Самуел искаше да направи крачка напред, когато влязоха двама младежи, предшествувани от един помощник.

Самуел и Юлиус познаха двама от другарите си от университета. Този от Седемте, който бе казал да ги въведат, започна да ги разпитва.

— Вие се казвате Ото Дормаген? — попита той единия.

— Да.

— А вие Франц Ритер? — обърна се той към другия.

— Да.

— И двамата принадлежите на „Тугендбунд“ (Съюз на Добродетелите)?

— Да.

— Тогава си спомняте, че ни дължите пълно подчинение.

— Спомняме си.

— Вие сте от университета в Хайделберг и от „Бургеншафт“ (Клона на другарите), следователно познавате двама измежду своите, които заемат високо положение: Самуел Гелб и Юлиус Хермелинфелд?

Самуел и Юлиус се спогледаха в мрака.

— Познаваме ги — отговориха студентите.

— И двамата имате репутация на добри фехтовачи и винаги сте се радвали на успех в дуелите, с които студентите си разнообразяват менюто.

— Така е.

— Е, добре! Ето нашата заповед: Утре под какъвто и да е претекст вие ще предизвикате Юлиус Хермелинфелд и Самуел Гелб и ще се биете с тях.

Самуел прошепна на Юлиус:

— Виж ти, на постановката не й липсва оригиналност. Но защо, по дяволите, ни накараха да присъстваме?

— Ще се подчините ли? — попита маскираният.

Ото Дормаген и Франц Ритер мълчаха и като че ли се колебаеха. Ото се опита да отговори:

— Работата е там — каза той, — че Самуел и Юлиус също така добре боравят с рапира.

— Ласкател — прошепна Самуел.

— Именно затова ние избрахме майстори като вас — отвърна гласът.

— Ако трябва да сме сигурни в удара, камата е по-добра от шпагата — обади се Франц.

— Съгласен съм с него — каза Самуел.

Маскираният отговори:

— Трябва да има естествено обяснение за раната. Скарване между студенти е нещо, което става всеки ден, и няма да предизвика съмнения.

Двамата студенти като че ли все още не се бяха решили.

— Помислете — допълни гласът, — че на първи юни, сиреч след десет дни, е голямата Асамблея, на която ще поискаме за вас награда или наказание.

— Ще се подчиня — каза Франц Ритер.

— Ще се подчиня — повтори Ото Дормаген.

— Добре. Желаем ви повече смелост и повече късмет. Можете да си вървите.

Франц и Ото излязоха, водени от помощника, който ги бе довел.

Седемте не продумаха.

Пет минути по-късно помощникът се върна и каза:

— Те са извън замъка.

— Въведете другите двама бойци — каза маскираният, който говореше от името на Седемте.

Помощникът отиде там, където чакаха Самуел и Юлиус.

— Елате — каза той.

Самуел и Юлиус се озоваха в тази странна заседателна зала в присъствието на седем маскирани мъже.

Същият маскиран мъж, който беше разпитвал Франц и Ото, взе думата: