Александър Дюма - Анж Питу

Дюма може би прави алюзия с Цицерон — бел.фр.изд.

Abstrusus in venis silicis, Вергилий, „Енеида“, песен VI, стих 6 („Скрит в жилите на кремъка“) — бел.фр.изд.

„Силен при случай“ — бел.прев.

Максима на Сократ, цитирана във „Федър“ на Платон — бел.фр.изд.

Objurgatio imbellem animum arguit — бел.фр.изд.

Аристид (ок. 540 — ок. 467 г. пр. Хр.) — атински държавник и пълководец през Гръко-персийските войни, наречен Справедливия. Противник на Темистокъл. Изгонен чрез остракизъм, върнат от изгнание по време на втория поход на персите — бел.ред.

Фосион (ок. 402 — 318 г. пр. Хр) — атински пълководец и оратор, противник на Демостен. Осъден несправедливо от атиняните, той е принуден да изпие чашата с отрова — бел.ред.

„Събери смелост, благородно дете,/ така човек се издига до звездите“: стих от „Енеида“ на Вергилий, песен IX, променен от Стаций (Публий Папиний Стаций, ок. 40 — 96 — римски поет, автор на митологични поеми — бел.ред.) — бел.фр.изд. (В българското издание — стихове 653 и 654: „Чудесно начало, момченце!/ Тъй до звездите се стига!“ — бел.ред.)

Carnifex (лат.) — палач — бел.прев.

Йоав (IX в. пр. Хр.) — велик жрец на юдеите (виж 2 Царств., 11) — бел.ред.

Луций Сергий Катилина (ок. 108 — 62 пр. Хр.) — римски претор. Опитва се да вземе властта от управляващата олигархия, заговорът е разкрит от Цицерон — бел.ред.

Антропофаг (гр.) — човекоядец, канибал — бел.прев.

Волтер, „Заира“, четвърто действие, трета поява (Кораснен предава бележката) и четвърта поява (гневът на Оросман) — бел.фр.изд.

Вергилий, „Георгики“, трета книга, стих 181 („зараза за пасбищата“) — бел.фр.изд.

Кошници, в които римските патриции поставяли даровете си — бел.фр.изд.

Финей — митичен тракийски цар в областта около Бизантион. Ослепен, защото погубвал децата си или защото предсказвал волята на боговете — бел.ред.

Вергилий, „Георгики“, четвърта книга, стих 31 („Докато изгарях по Галатея“) — Бел.фр.изд. (Вероятно отправката е към „Буколики“ на Вергилий, тъй като в „Георгики“ такъв стих няма — бел.ред.)

„Парижките революции“ — бел.фр.изд.

Филип Македонски (ок. 382 — 336 г. пр. Хр.) — цар на Древна Македония (от 359 г. пр. Хр.). Баща на Александър Македонски. Превръща Македония в централизирана държава, установява хегемония над Гърция. Убит по време на подготовка за война — бел.ред.

Марк Юний Брут (85 — 42 г. пр. Хр.) — римски политик. Заедно с Касий възглавява заговора срещу Цезар и участва в убийството му. Според легендата преди смъртта си Цезар изрекъл думите „И ти ли, Бруте, сине мой“. Води борба с Антоний и Октавиан в защита на републиката. След поражение в битката при Филипи се самоубива — бел.ред.

Темистокъл (ок. 524 — ок. 459 г. пр. Хр.) — атински държавен деец и пълководец, водач на демократическата групировка. Превръща Атина в могъща морска държава. Изгонен чрез остракизъм, умира в изгнание — бел.ред.

Примери, взети от Плутарх, „Животописи“ — бел.фр.изд.

Антоан Барнав (1761 — 1793) — френски политик, блестящ оратор в Учредителното събрание, защитник на конституционната монархия. Гилотиниран по време на революционния терор — бел.ред.

След 4 август 1789 г. военен министър е бил граф Дьо ла Тур дю Пен — бел.фр.изд.

Расин, „Ифигения“, първо действие, първа поява: „Очарован от своята власт и изпълнен със своето величие.“ — бел.фр.изд.

Бит., 19:1 — бел.фр.изд.

Персий, „Сатири“, III: „Udum et molle lutum est“ („Като мека и податлива глина е“ — бел. прев.). — бел.фр.изд. (Авъл Персий, 34–62 — римски поет. Автор на сборник от 6 сатири в духа на стоицизма — бел.ред.)

Circumdedisti me hostibus meis. (лат.) — „Ти ме обкръжи с моите врагове“ — бел.прев.

Tu quoque (лат.) — началните думи на възклицанието на Цезар към Брут: „Tu quoque, mi flli Brute“ — И ти ли, Бруте, сине мой? — бел.ред.

Плутарх, „Цезар“, 66: „Когато видял Брут да насочва меч, покрил глава с тогата си…“ — бел.фр.изд.

Заимствано от Расин, „Баязид“, четвърто действие, седма поява — бел.фр.изд.