Александър Дюма - Анж Питу

Пет години: майка му умира през 1784 г. — Бел.фр.изд.

Десетичната метрична система е приета на 1 август 1793 г. — бел.фр.изд.

Алюзия за дванайсетия подвиг на Херакъл, когато той влязъл в единоборство с великана Антей, вдигнал го високо във въздуха и го удушил — бел.ред.

Полифем — циклоп, герой от „Одисея“ на Омир. Затворил Одисей с дванайсет негови спътници в пещерата си и започнал да ги убива, да насича телата им, да ги вари и да ги изяжда, докато Одисей не го упоил с вино и не изгорили единственото око на великана — бел.ред.

Отправка към ругатнята на Камброн, изречена по време на битката при Ватерло: „Майната ви! Гвардията умира, но не се предава!“ — бел.ред.

Може би Дюма прави алюзия с Байрон — Бел.фр.изд.

Бащата на Дюма, драгун от полка на кралицата, пристига на 15 август 1789 г. във Виле-Котре по искане на властите, за да охранява реколтата и пазарите — Бел.фр.изд.

Адриан ван Остаде (1610 — 1685) и Адриан Броувер (1605 — 1638) — фламандски живописци, майстори на битови сцени от живота на простолюдието — бел.ред.

Антоан Жан Гро (1771 — 1835) — френски живописец, ученик на Жак Луи Давид, автор на портрети на видни личности, на платното „Чумавите в Яфа“, където Наполеон Бонапарт е изобразен като чудотворец, съгласно вярването, че докосването на владетелската ръка изцерява. Драматичното излъчване на тази и други негови творби се явява предвестник на романтизма — бел.ред.

Картината „Чумавите в Яфа“, съхранявана в Лувъра, е била изложена на Салона (на изящните изкуства — бел.прев.) през 1804 г. — бел.фр.изд.

Великанът Гаргантюа, герой на Франсоа Рабле от романа „Гаргантюа и Пантагрюел“, синоним на неутолим апетит — бел.ред.

Марс — римски бог на войната, съответства на гръцкия Арес — бел.прев.

Създадена от военния инженер Руже дьо Лил през 1792 г., първоначално като „Бойна песен на Рейнската армия“, през 1795 г. е обявена за национален химн на Франция. Забранена по време на Реставрацията и на Втората империя, от 1879 г. отново става национален химн — бел.ред.

Федерат — доброволец от националната гвардия по време на Революцията. На 14 юли 1790 г. на Марсово поле в Париж е ознаменуван празникът на Федерацията по случай първата годишнина от превземането на Бастилията и в чест на революционните обединения от доброволци (федерации) от Париж и провинциите. Талейран отслужва меса, а Лафайет като главнокомандващ на националната гвардия полага клетва пред Конституцията — бел.ред.

„Ще стане… Аристократите на фенера“ е пята от юли 1789 г. — бел.фр.изд.

Анри дьо Ла Тур д’Оверн, виконт Дьо Тюрен (1611 — 1675) — маршал на Франция. Командващ френските войски в множество победоносни битки, произведен маршал на трийсет и две години заради успехите си по време на Трийсетгодишната война — бел.ред.

„Парижките революции“ — Бел.фр.изд.

Марк Лициний Лукул (ок. 116 — ок. 56 пр. Хр.) — римски пълководец, водил победоносни битки. Прославя се с богатството, разкоша и пировете, които устройва (оттам Лукулов пир) — бел.ред.

От гр. — страдащ от никталопия, болест на очите, при която поради силна чувствителност на ретината човек вижда по-добре на тъмно — бел.прев.

Injustum et tenacem (лат.) — „несправедлив и постоянстващ“, променено от „justum et tenacem“, Хораций, Оди, III, 3, 1 — бел.фр.изд.

Audaces (audentes) fortuna juvat, Вергилий, „Енеида“, песен X, стих 284. — Бел.фр.изд. (В българското издание — стих 292: „Само на смелите духом съдбата помага.“ — бел.ред.)

Авторът прави алюзия със срещата през 1291 г. в долината Рютли на тримата предводители на швейцарските кантони Швиц, Ури и Унтервалден за сключване на вечен съюз срещу австрийските Хабсбурги, събитие, пресъздадено от Шилер в драмата „Вилхелм Тел“ — бел.ред.

Филип Егалите — бел.ред.

Est penes hominem arbitrium et ratio. (лат.) — „Човекът е надарен с воля и разум.“ — бел.прев.

Ланселот, „Градината на гръцките корени във френски стихове“, П. Льо Пти, 1657 г. Има множество преиздания чак до началото на XX век — бел.фр.изд. (Клод Ланселот, 1615 — 1695 — френски монах янсенист и граматик. Съавтор на „Обща тълковна граматика“, 1660 — бел.ред.)