Жан-Жозеф Муние (1758 — 1806) — френски политик, депутат от третото съсловие в Генералните щати през 1789 г. Радетел за парламентарна монархия по английски образец — бел.ред.
Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глави VIII, IX — бел.фр.изд.
Според свидетелските показания на Луиз Шабри: „Негово величество нареди да ми дадат вино в голяма златна чаша; накараха ме да помириша одеколон“ — бел.фр.изд.
Раненият от Шарпен маркиз Дьо Савониер, национален гвардеец и търговец на вино, умрял на 10 февруари 1790 г. от усложненията вследствие раната — бел.фр.изд.
Телохранителят, господин Дьо Мушрон, е бил спасен — бел.фр.изд.
В десет часа вечерта, плачейки. Вж. Лафайет. „Спомени“, II, с. 298 — бел.фр.изд. (Декларацията за правата на човека и гражданина е приета от Учредителното събрание на 26 август 1789 г. — бел.ред.)
Оливър Кромуел (1599 — 1658) — деец на Английската революция (1640 — 1660), водач на партията на индипендентите, възправила се против абсолютизма на Стюартите. Опирайки се на армията, той ускорява съдебния процес срещу Чарлз I, който е осъден на смърт от Парламента и обезглавен (1649), и провъзгласява републиката. През 1653 г. е обявен за лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия и установява еднолична военна диктатура — бел.ред.
Източници — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава IX; Мадам Кампан. „Спомени“ — бел.фр.изд.
Жак Кало (1592 — 1635) — френски график и гравьор, един от най-големите майстори на офорта. Творбите му, белязани от естетиката на барока, разкриват усет към гротескното — бел.ред.
Жорж-Жак Дантон (1759 — 1794) — деец на Френската революция, адвокат. Основател на Клуба на корделиерите. Играе ръководна роля в Конвента и Якобинския клуб. Министър на правосъдието след 10 август 1792 г., по време на септемврийския терор (започнал на 2 септември) застава зад палачите, които нахлуват в затворите и избиват над 1 000 затворници, сред тях много свещеници. През 1793 — 1794 г. се обявява против революционния терор. Осъден от Революционния трибунал на смърт и гилотиниран — бел.ред.
Вж. Мишле, цит. съч., книга VI, глава VIII: „Вериер […] останал слисан само веднъж; това се случило, когато изправили срещу него да пледира един не по-малко гърбав адвокат“ — бел.фр.изд.
Жак Дьолил (1738 — 1813) — френски поет, майстор на дидактическата поезия. Превел в стихове „Георгики“ на Вергилий. Член на Френската академия (1774) — бел.ред.
Фьойани — политически клуб, обединявал умерени републиканци и привърженици на конституционната монархия, чието седалище бил бившият манастир на цистерцианците близо до Тюйлери (1791 — 1792) — бел.ред.
Жером-Луи Леритие, седемнайсетгодишен, дърводелец — бел.фр.изд.
От фр. буквално: въртележка. Похват при фехтовката и боя с тояги, който представлява удар с полукръгово или кръгово движение на оръжието — бел.прев.
Дюма приписва на Андре ролята на мадам Ожие, сестра на мадам Кампан — бел.фр.изд.
Източник — Мадам Кампан. „Спомени“, книга първа — бел.фр.изд.
Телохранителят, когото Лафайет прегърнал, е бил Мондоло — бел.фр.изд.
Били са убити и двама телохранители, Де Ют и Варикур. Отрязаните им глави били разнасяни, набучени на пики — бел.фр.изд.
Вергилий, „Енеида“, песен XI, стих 830: Vita […] cum gemitu fugit indignata sub umbras — бел.фр.изд.
Лафонтен, „Басни“, „Лъв и плъх“: „И малкият дори ни е необходим“ — бел.фр.изд. (Цитатът е по превода от френски на Атанас Далчев — бел. ред.)
Питу тръгва за Виле-Котре след убийствата на Фулон и Бертие (22 юли 1789 г.) — бел.фр.изд.
Изглежда, на 23 юли — бел.фр.изд.
Conciones latinae — латински речи, заимствани от Тит Ливий, Квинт Курций, Салустий и Тацит, събрани в един том през XVI век, преведени и коментирани с образователна цел — бел.фр.изд.
Quos ego (лат.) — „Аз вас…“: възпираща заплаха, отправена от сърдития Нептун към ветровете и техния цар, който отприщил бурята без негова повеля; „Енеида“, песен I, стих 135 — бел.фр.изд.
„Как сладък спомен имам аз/ от прелестното мое родно място“ от Шатобриан, отпечатан в „Меркюр дьо Франс“ от 31 май 1806 г. „по една мелодия от планините на Оверн, с акомпанимент на лира или на китара, от Ж.-Б. Бедар“, препечатан в „Алманах на музите“ (1807), за да бъде изпят накрая от Лотрек в „Последният Абенсераж“ — бел.фр.изд.
Читать дальше