Александър Дюма - Анж Питу

Юдит — библейски персонаж, вдовица, която прелъстила, а после убила вражеския пълководец Олоферн, предвождащ войската на асирийския цар Навуходоносор, и така спасила града си от обсада (Книга Иудит) — бел.прев.

Кралят заминава на 17 юли. Вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга втора, глава I — бел.фр.изд.

Първата кралска династия (V в. — 751) във франкската държава, наречена по името на легендарния й основател Меровей. Наследена е от династията на Каролингите — бел.прев.

Алюзия за Дидона, която, слушайки Еней, „пиеше отровата на една безмерна любов“, „Енеида“, песен I, стих 749 — бел.фр.изд. (Цитирано според френския превод, тъй като в българското издание преводът е различен: „А пък горката Дидона, обзета цяла от обич…“ — бел.ред.)

След като Анри IV приема католицизма през юли 1593 г. и няколко месеца по-късно е коронясан в Шартър, през март 1594 г. той влиза в Париж, държан от войските на Католическата лига и на испанския крал Филип II. С това се слага край на Религиозните войни — бел.ред.

Речи и спомени на автора на „История на астрономията“, 1790 г., II, с. 229 — 230 — бел.фр.изд.

За този епизод вж. Байи, цит. съч., II, с. 234 — бел.фр.изд.

Символ на престъпното унижение, алюзия за поражението на римляните от самнитите в Каудинските теснини през 321 г. пр. Хр. — бел.ред.; Вж. Мишле, „История на Френската революция“, книга II, глава I — бел.фр.изд.

„Най-накрая, към шест вечерта господин Дьо Латур, първи паж на краля, пристигна; той бе изминал за по-малко от половин час пътя от бариерата «Конферанс» до Версай“, Мадам Кампан, книга втора, глава първа — бел.фр.изд.

На 22 юли — бел.фр.изд.

Алюзия за Фигаро — „ленив… с наслада“, Бомарше. „Сватбата на Фигаро“, действие V, сцена III — бел.фр.изд.

Управител на финансов окръг във Франция преди революцията — бел.ред.

Лустало (1761 — 1790) — автор на „Парижките революции“, чието публикуване започнало на 12 юли — бел.фр.изд.

Хораций, „Поетическо изкуство“, стих 148 (Semper ad eventum festinat — „Бърза винаги към развръзка“, думите на Хораций се отнасят за автора на Одисея — бел.ред.); Боало: „Всяка дума, всеки стих към развръзката лети“ (отново за Омир), „Поетическо изкуство“, трета песен, стих 306 — бел.фр.изд.

У бившия лейтенант от полицията Сартин — бел.фр.изд.

Немезида — в древногръцката митология: богиня на възмездието — бел.прев.

Бертие, или Бертие дьо Совини, роден през 1737 г., е бил на петдесет и две години — бел.фр.изд.

Според Етиен дьо ла Ривиер, когато на улица „Сен Мартен“ приближили главата до кабриолета, общинският съветник помолил Бертие да извърне очи и чак после му казал, че това била главата на тъста му — бел.фр.изд.

Във „Вълшебният стрелец“ (Вебер), действие II, и в „Роберт Дяволът“ (Майербер) — бел.фр.изд.

„Влезе един драгун, носещ парче окървавена плът, и каза: «Ето го сърцето на Бертие.» Ние отклонихме погледи и го заставиха да се оттегли“, Байи, „Спомени“, II, с. 303; този „драгун“ бил готвачът Десно (вече отрязал главата на Дьо Лоне), който приписал издевателството над Бертие на един „войник“, а той бил само „приносител“ на сърцето — бел.фр.изд.

Некер бил повикан отново на 16 юли 1789 г. — бел.фр.изд.

Notum certumque (лат.) — сигурно и известно — бел.прев.

Предвиждане за нощта на 4 август, когато двама либерално настроени придворни, Ноай и Д’Егийон, поставят тържествено искането за премахване на феодалните права — сцената, описана тук, се разиграва на 22 юли — бел.фр.изд.

Rerum novus nascitur ordo (лат.) — „Роди се нов ред на нещата“ — бел.прев.

Латинска поговорка: „Да се греши е човешко, но да се упорства в това е дяволско.“ — бел.прев.

Вулкан — римски бог на разрушителния огън, покровител на ковашкия занаят. Съответства на древногръцкия бог Хефест — бел.ред.

Пит Старши Уилям, лорд Чатам (1708 — 1778) — английски политик, лидер на вигите. Министър-председател (1756 — 1761 и 1766 — 1768), министър на войната (1756 — 1761). Инициатор на Седемгодишната война (1756 — 1763) срещу Франция, при която са й отнети редица колонии в полза на Великобритания. Пит Младши Уилям (1759 — 1806) — английски държавник, син на лорд Чатам. Основател и лидер на партията на „новите тори“. Министър-председател (1783 — 1801 и 1804 — 1806). Един от организаторите на коалицията на европейските държави срещу Френската революция — бел.ред.