Александър Дюма - Анж Питу

Лорд Махон — бел.фр.изд.

Пит умира на 11 май 1778 г. Неговата последна реч в Камарата на общините е на 7 април 1778 г. — бел.фр.изд.

Ханибал (247 — 183 г. пр. Хр.) — картагенски пълководец. През II пуническа война (218 — 201 г. пр. Хр.) преминава Алпите, удържа победи над римските войски и завладява почти цяла Италия. През 202 г. пр. Хр. е разгромен от римския военачалник Сципион Старши. Избягва в Сирия, по-късно се самоубива — бел.ред.

Delenda Carthago (Картаген трябва да бъде разрушен — бел.прев.) — с тези думи римският държавник Катон Старши (234 — 149 г. пр. Хр.) завършвал своите речи в Сената — бел.фр.изд.

Договорът за търговия и съюз за отбрана от 1778 г. — бел.фр.изд.

„Прохладната Темпа“ (долината Темпа в Тесалия, свързана с мита за Аристей — бел.ред.), Вергилий. „Георгики“, четвърта книга, стих 317 — бел.фр.изд.

Карл Вилхелм Фердинанд, херцог Брауншвайг (1735 — 1806) — пруски генерал, командващ коалиционните войски срещу Френската революция. На 25 юли 1792 г. той издава манифест, в който заплашва Париж с унищожение, в случай че се извърши посегателство срещу кралското семейство. Този манифест предизвиква въстанието на 10 август и помитането на монархията — бел.ред.

Дюма изрежда имена на високопоставени служители, предимно ковчежници, от различни периоди на френската монархия — бел.ред.

Лук., 2:14 — бел.фр.изд.

Ако се съди по тази времева отпратка, сцената изглежда се разиграва на 20 юли — бел.фр.изд.

Корней, „Медея“, първо действие, първа поява — бел.фр.изд.

Прозвище на Хюг I, основател на Капетингската династия. Това име е дадено на Луи XVI по време на революцията — бел.ред.

Тръгнал от Дуе на 16 септември, той пристигнал във Версай на 23-и, под командването на подполковник Дьо Валфон. Полковник на полка е бил маркиз Дьо Люзинян — бел.фр.изд.

Жителите на Лиеж изгонили своя епископ на 18 август — бел.фр.изд.

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава VIII — бел.фр.изд.

„Ричард Лъвското сърце“, опера от Гетри, по либрето на Седен, действие I, сцена II — бел.фр.изд.

Граф Д’Естен е бил избран на 3 септември за главнокомандващ националната гвардия от буржоата във Версай — бел.фр.изд.

Изкатервайки се на балкона на стаята на Луи XVI, Персевал е казал дословно: „Постовете са наши, нека отсега нататък ни наричат кралски гвардейци“ — бел.фр.изд.

Льокоантр, командир на батальона от Нотр Дам, засегнат от това, че не е бил поканен на банкета — бел.фр.изд.

Дословно: „Очарована съм от този четвъртък. Нацията и армията трябва да бъдат привързани към краля, каквито сме самите ние спрямо тях“ — бел.фр.изд.

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава VIII — бел.фр.изд.

Сцена от събота вечерта, 3 октомври (вж. Мишле, цит. съч.) — бел.фр.изд.

Сцена от понеделник, 5 октомври. Тя взела барабана от една караулка. Вж. Фериер, „Спомени“, I, с. 285 — бел.фр.изд.

Хлебарят бил спасен от бъдещия маршал Гувион Сен Сир — бел.фр.изд.

В своето свидетелство абат Льофевр твърди, че е бил спасен от мъж, предрешен като жена — бел.фр.изд.

В древногръцката митология: една от трите еринии, богините на отмъщението. Съответстват на римските фурии — бел.ред.

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глави VIII, IX — бел.фр.изд.

Според свидетелските й показания — Луиз-Маргьорит-Пиерет Шабри — бел.фр.изд.

Жан Лаварен, четирийсет и девет годишна, портиерка — бел.фр.изд.

В своите „Спомени“ Лафайет твърди, че се е съпротивлявал от девет сутринта до четири следобед. Войската му потегля от площад „Луи XV“ в пет часа и седем минути. Вж. Байи. „Спомени“, III, с. 89 — бел.фр.изд.

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава VIII — бел.фр.изд.

Сен При, началник на кралската свита, изпратил в гората на Мьодон маркиз Дьо Кюбиер, оръженосец и бъдещ член на Комуната от 10 август 1792 г. — бел.фр.изд.