Александър Дюма - Анж Питу

„Верую на савойския викарий“ (книга четвърта от „Емил, или За възпитанието“) и „Общественият договор“, и двете от 1762 г., далеч предшестват несъстоялата се среща между Русо и дофина. Вж. „Жозеф Балзамо“, глава СХ — бел.фр.изд.

Цербер — в древногръцката митология: свирепо триглаво куче, което пазело изхода от подземния свят — бел.ред.

Мигел де Сервантес. „Дон Кихот“, втора част, глава XLIV и следващите — бел.фр.изд.

Шарл дьо Гонто, херцог Дьо Бирон (1562 — 1602) — маршал на Франция, съзаклятничил срещу Анри IV. Осъден на смърт и обезглавен — бел.ред.

Става дума за Филип I, херцог Д’Орлеан (1640 — 1701), брат на Луи XIV и баща на Филип II Д’Орлеан — бел.ред.

Филип II, херцог Д’Орлеан (1674 — 1723) — регент на Франция от 1715 до 1723 г., по време на малолетието на Луи XV. Забележката на Дюма за нравите се отнася по-скоро за Филип I, известен с мъжките си приятелства — бел.ред.

Дюма забравя глави XXXV и XXXVI от „Колието на кралицата“, където подробно се разисква този сеанс с ведрото — бел.фр.изд.

Франсоа, херцог Дьо Ларошфуко-Лианкур (1747 — 1827) — френски филантроп и политик, работил активно в полза на децата, възрастните, робите в колониите и затворниците — бел.ред.

Изабела Баварска (1371 — 1435) — кралица на Франция (1385 — 1422), съпруга на Шарл VI, поела регентството, когато владетелят започнал да изпада в пристъпи на лудост. Подтикнала войната между арманяки и бургундци, тя признала английския крал за законен наследник на френския трон — бел.ред.

Катерина Медичи (1519 — 1589) — кралица на Франция, съпруга на Анри II. Регентка в началото на властването на нейния син Шарл IX (1560 — 1574), тя е била сред подбудителите на клането през Вартоломеевата нощ (1572) по време на Религиозните войни във Франция — бел.ред.

Става дума за построеното в Малкия трианон по желание на Мария-Антоанета „селце“, включващо „колибата“ на кралицата, мелница и млечна ферма — бел.ред.

Вергилий. „Енеида“, песен IV — бел.фр.изд.

Алюзия за гнева на Ахил, „Илиада“, песен I — бел.фр.изд.

Жак и Майотен — френски алхимици; Фауст — герой от едноименната творба на Гьоте; Никола Фламел (1330 — 1418) — алхимик, един от създателите на масонството във Франция — бел.прев.

Магьосницата Армида от едноименната лирична трагедия на Люли по либрето на Кино. По-късно по същото либрето Глук композира своята опера „Армида“ — бел.ред.

Вж. „Жозеф Балзамо“, глава XV (Магия) — бел.фр.изд.

Или „Medice, cura te ipsum“ (лат.) — Лекарю, излекувай себе си! — бел.прев.

Гражданската милиция, натоварена да възстанови реда в Париж, е била учредена с декрет от 13 юли; на 15 юли Лафайет е бил избран за командващ тази милиция, която той нарекъл национална гвардия — бел.фр.изд.

Става дума за Изабела Баварска, разпалила борбата между арманяки и бургундци — бел.фр.изд.

През 1577 г.: Дюма е изтъкнал тази гъвкавост на краля в „Анри III и неговият двор“ и в „Графиня Дьо Монсоро“ — бел.фр.изд. (Анри III се стреми да лавира между протестантите и Католическата лига, в резултат на което между 1577 и 1584 г. Религиозните войни във Франция временно стихват — бел.ред.)

Карл Велики (747 — 814) — франкски крал (от 768), император (800 — 814), от династията Каролинги. Основава обширна империя по времето, когато България е управлявана от хан Крум. Властването му се характеризира с културен подем, известен под името Каролингско възраждане. Един от най-великите владетели, създали облика на съвременна Европа — бел.ред.

Вероятно алюзия за баладата „Ленор“ на германския поет Готфрид Аугуст Бюргер (1747 — 1794) — бел.фр.изд.

По време на брахманските празненства в чест на Джаганатха (в индуистката митология — божество, въплъщаващо образите на Вишну и Кришна) поклонниците на бога се оставяли да бъдат премазани от колесницата с неговата статуя — бел.фр.изд.

Бомарше, „Сватбата на Фигаро“, действие V, сцена III — бел.фр.изд.

За нагръдника вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга втора, глава VII — там епизодът се разиграва в навечерието на 14 юли 1792 г. — бел.фр.изд.