Александър Дюма - Анж Питу

В „Луи XVI и Революцията“ Дюма привежда тези „Инструкции за караула на крепостта“, изготвени отчасти от Сен Флорантен през 1761 г. — бел.фр.изд.

Жестът е приписван на Юлен — бел.фр.изд.

В „Луи XVI и Революцията“ Дюма назовава убиеца: „Единият от братята Морен дьо Шарльовил, търговец на бижута, живеещ при църквата «Сен Жермен л’Оксероа».“ (според бележка на Нежон към „Спомени“ на Байи) — бел.фр.изд.

Общият конкурс, запазен тогава за колежите на Университета на Париж и Версай. Първото връчване на награди е станало през 1747 г. — бел.фр.изд.

Мари Жан Антоан Никола дьо Карита, маркиз Дьо Кондорсе (1743 — 1794) — френски математик, икономист, философ и политик. Председател на Учредителното събрание (1792), депутат в Конвента. Задържан като жирондист, отравя се в затвора. Член на Френската академия (1782). От 1989 г. тленните му останки са в Пантеона. Пиер Жан Жорж Кабанис (1757 — 1808) — френски лекар и философ — бел.ред.

Публий Корнелий Тацит (ок. 55 — ок. 120) — римски историк. Автор на исторически съчинения с висока художествена стойност, стремеж към обективност и своеобразен индивидуален стил — бел.ред.

Жермен Некер, баронеса Дьо Стал-Холщайн, мадам Дьо Стал (1766 — 1817 ) — френска белетристка, представителка на ранния романтизъм във френската литература. Авторка на критични творби и на феминистични романи — бел.ред.

Дагобер I (604 — 639) — крал на франките (629 — 639) от Меровингската династия, укрепил франкската монархия с помощта на епископите Елоа и Уен, по-късно канонизирани — бел.ред.

„Корин или Италия“ е издадена в 1807 г. — бел.фр.изд.

Франц Антон Месмер (1734 — 1815) — германски лекар, създател на теорията за магнетизма (хипнозата), който претендира, че е открил в свойствата на магнита средство за лечение на всички болести — бел.ред.

Първо действие, първа и трета сцена (сцените с Трите вещици) — бел.фр.изд.

Юрбен Грандие (1590 — 1634) — френски духовник, обвинен в магьосничество и изгорен жив — бел.ред.

Джузепе Балзамо, граф Дьо Калиостро (1743 — 1795) — италиански авантюрист, прекосил Европа, изключително популярен във френския двор. Свързан с окултистките и масонските движения, компрометиран в аферата с колието на кралица Мария-Антоанета, той е експулсиран от Франция в Италия, където е осъден на смърт като масон (1791), след което смъртната присъда е заменена с доживотен затвор — бел.ред.

Антоан Лоран дьо Лавоазие (1743 — 1794) — френски химик, член (1768) и председател (1785) на Парижката академия на науките, един от създателите на химията. Личност с материалистични и либерални възгледи, но като бивш данъчен откупчик, по време на революцията е гилотиниран. Две години по-късно е реабилитиран — бел.ред.

Уволнен на 11 юли, Некер заминава веднага за Холандия с двама офицери телохранители, на които е заповядано да го следват чак до границата (Сен При, „Спомени“, с. 230) — бел.фр.изд.

Фамилия френски художници от холандски произход, творили през XVIII век. Автори на портрети, на библейски и митични сцени, на монументални произведения с религиозен характер — бел.ред.

Дюма има предвид кореспонденцията, която господин Дьо Пезе е изпращал анонимно на краля. Виж „Луи XVI и Революцията“, глава III — бел.фр.изд.

Мария-Терезия (1717 — 1780) — австрийска ерцхерцогиня от 1740 г., кралица на Унгария от 1741 г. и на Чехия от 1743 г. Съпруга на Франц I, император на Свещената римска империя — бел.ред.

Игра на думи: на фр. egalite означава „равенство“; Егалите е прозвището на херцог Д’Орлеан (Филип Егалите, 1747 — 1793 — депутат в Генералните щати (1789) и в Конвента (1792), гласува за смъртта на Луи XVI. Обезглавен по време на революцията) — бел.прев.

„Господа, вие все повече късате сърцето ми с това, което ми разправяте за Париж; не е възможно да се повярва, че причината са заповедите, дадени на войските“ — бел.фр.изд.

Възрастта на Жилбер варира: тук трийсет и две, няколко глави по-напред трийсет и четири или трийсет и пет — бел.фр.изд.

Трите богословски добродетели са Вяра, Надежда и Любов — бел.фр.изд.

Пигмалион — в гръцката митология: кипърски владетел, влюбил се в изваяна от него статуя на момиче от слонова кост, на която Афродита вдъхнала живот и му я дала за жена — бел.ред.