Александър Дюма - Анж Питу

Veto (лат.) — забранявам. Право на върховната власт да забрани или да спре приложението на даден закон или друг акт, приет от законодателните органи — бел.прев.

Анри Еврар, маркиз Дьо Дрьо-Брезе (1762 — 1829) — първи церемониалмайстор при Луи XVI. По време на заседанието на 23 юни 1789 г. той е натоварен да изгони третото съсловие, което отговаря с думите на Мирабо — бел.ред.

Оноре Габриел Рикети, граф Дьо Мирабо (1749 — 1791) — водач на партията на конституционалистите по време на Френската революция. Като представител на третото съсловие в Генералните щати се обявява против абсолютизма. Привърженик на конституционната монархия — бел.ред.

Пиер Камброн, виконт (1770 — 1842) — френски генерал, командващ старата гвардия в битката при Ватерло, комуто се приписва груба ругатня в отговор на призива на противниците към френските гвардейци да се предадат — бел.ред.

Мишле, цит. съч., книга I, глава IV. Думите на Мирабо препращат към декларацията на краля от 23 юни 1789 г. — бел.фр.изд.

Дюма се връща отново към хронологията на романа — пристигнал на 13-и вечерта, Бийо при все това участва в събитията от 12-и — бел.фр.изд.

Това описание на Бастилията препраща към глава XVII на „Луи XVI и Революцията“ и е вдъхновено от Мишле, цит. съч., Въведение, част втора, глава IX (Бастилията) — бел.фр.изд.

За повечето от тези бастилии. Дюма е писал в своите романи, в частност за Венсен (Двайсет години по-късно), островите Света Маргарита (Виконт Дьо Бражелон) и замъка Иф (Граф Монте Кристо) — бел.фр.изд.

Фамилията Фелипо, граф Дьо Сен Флорантен, маркиз Дьо Шатоньоф и Дьо ла Врилиер са били командори на кралските ордени и в това си качество са надзиравали държавните затвори — бел.фр.изд.

Дюма разказва за затворничеството на Латюд в „Луи XVI и Революцията“, глави XI и XII: Латюд влиза в затвора на 1 май 1749 г. и излиза чак на 22 март 1784 г. — бел.фр.изд.

Антоан дьо Сартин, граф Д’Алби (1729 — 1801) — началник на полицията (1759 — 1774) — бел.ред.

През XVII-XVIII в. приют за старци и душевно болни — бел.ред.

Тараскът е чудовище-амфибия от Рона, укротено от света Марта, покровителка на Тараскон; „звярът от Жеводан“ е сял ужас през зимата на 1765 г. — бел.фр.изд.

Бернар Жордан, маркиз Дьо Лоне (1740 — 1789) — последният управител на Бастилията, убит по време на превземането на крепостта — бел.ред.

Жан Силвен Байи (1736 — 1793) — френски астроном, писател и политик. Член на Френската академия. Председател на третото съсловие, после на Националното събрание. Кмет на Париж (1789 — 1791). Загубва популярността си, когато на 17 юли 1791 г. нарежда да се стреля срещу санкюлотите, искащи свалянето на Луи XVI. Осъден на смърт и екзекутиран — бел.ред.

Вж. Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI: това търсене на оръжие е станало на 13 юли — бел.фр.изд.

Жан-Пол Марат (1743 — 1793) — френски политически деец, един от водачите на якобинците по време на Френската революция, лекар и публицист — бел.ред.

Манастирът на улица „Анфер“ е бил основан от св. Луи — бел.фр.изд.

„Комитетът изпрати при управителя господин Дьо Лоне офицера от аркебузирите господин Белон, сержанта от артилерията Билфо и Шатон, бивш сержант от френската гвардия“, „Луи XVI и Революцията“, глава XVIII — бел.фр.изд.

Пиер-Луи Льофебвр дьо ла Рош, когото Мишле, а после и Дюма, в „Луи XVI и Революцията“, наричат Д’Ормесон — бел.фр.изд.

Изразът е от Мишле, цит. съч., книга I, глава VII — бел.фр.изд.

На френски Бийо (Billot) означава пън, дръвник, а Аш (Hache) — брадва — бел.прев.

Дюма поставя Бийо в ролята на Жак-Алексис Тюрио, наречен Тюрио дьо ла Розиер. Виж „Луи XVI и Революцията“, глава XVIII; Мишле, цит. съч., книга I, глава VII — бел.фр.изд.

Дивит (тур.) — мастилница, обикновено метална, с приспособление за носене на пера, хартия, мастило и др. — бел.прев.

В действителност Майар е бил двайсет и шест годишен (роден е на 11 декември 1763 г.) — бел.фр.изд.

Четирийсет и девет годишен — бел.фр.изд.

„Спомени за Бастилията и затворничеството на г-н Линге“, написани от самия него, Лондон, 1783 г. — бел.фр.изд.