Александър Дюма - Анж Питу

Камий Демулен (1760 — 1794) — деец на Френската революция, адвокат и публицист, дал сигнал за въстанието на 14 юли 1789 г. — бел. ред.

Апокалипсис, 6:1-7: четирите коня на Апокалипсиса — бел.фр.изд.

С цената на известно разминаване (понеделник във Виле-Котре, неделя в Париж) романът се връща към историческата хронология — бел.фр.изд.

При Фонтьоноа през 1745 г., по време на войната за австрийското наследство, френската армия удържа победа над войските на антифренската коалиция, съставени от англичани, австрийци и холандци. На битката присъства крал Луи XV — бел. ред.

При едновремешните пушки с предно пълнене патронът е представлявал предварително завит хартиен фишек с необходимия барут, куршум и кълчищена тапа. Преди да се напъха в дулото, той е трябвало да се захапе, за да може да се възпламени от подсипа, и оттам идва командата „Патрон в зъбите!“, за да се ускори зареждането — бел. прев.

Мускетон — старовремска пушка с предно пълнене и кремъчно възпламеняване, малък мускет — бел.прев.

Дом на инвалидите в Париж, построен през 1670 г. по инициатива на Луи XIV, за да подслонява военноинвалиди. Изграден по проект на Брюан, домът е завършен от архитекта Жюл Ардуен-Мансар, автор на монументалния купол и на капелата „Свети Луи“, в която през 1840 г. са положени тленните останки на Наполеон I. От 1896 г. тук се намира Музеят на армията — бел.ред.

Прево — служител от кралската администрация, управител, надзорник; воен. — комендант — бел.прев.

Жак дьо Флесел (1721 — 1789) — последният прево на търговците в Париж, убит на 14 юли 1789 г. — бел.ред.

Днешният площад „Конкорд“ — бел.ред.

Жертвата, господин Шове, съдържател на пансион, на шейсет и четири години, когото един компрес с ракия изправил отново на крака, бил честван същата вечер в Пале Роаял — бел.фр.изд.

В битката при Филипи (42 г. пр. Хр.). Вж. Хораций. „Оди“, II, 7, 9 — бел.фр.изд.

Ан Робер Жак, барон Дьо Тюрго (1727 — 1781) — френски икономист, генерален контрольор на финансите (1774 — 1776), изпаднал в немилост поради опита да предприеме либерални финансови, икономически и социални реформи — бел.ред.

Луи Огюст Льо Тонелие, барон Дьо Бретьой (1730 — 1807) — френски дипломат, министър при Луи XVI — бел.ред.

Вергилий. „Енеида“, песен III, стих 48 — бел.фр.изд. (В българското издание — стих 46: „… гласът ми във гърлото секна.“ — бел.ред.)

„Ужасяващата мизерия по селата бе подгонила от всички краища стада от изгладнели към Париж; гладът го населяваше.“ Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд.

Фронда — политическо движение във Франция (1648 — 1653) по време на малолетието на Луи XIV, насочено срещу абсолютизма — бел.прев.

Oro obtestorque (лат.) — „Моля ви, заклевам ви“, Цицерон. „До Марк Целий“ — бел.фр.изд.

Ако и Анж, и Себастиен са сукали млякото на Мадлен Питу, Себастиен е по-точно млечен брат на по-малкия брат на Анж Питу, който не се появява повече след „Жозеф Балзамо“ — бел.фр.изд.

По онова време паласките са се носели на гърба — бел.прев.

Мари Жозеф Жилбер Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757 — 1834) — френски политик, генерал. Участва във Войната за независимост на Северна Америка. Един от ръководителите на либералните монархисти по време на Френската революция. Командващ Националната гвардия — бел.ред.

От Жан-Жак Русо, „За обществения договор, или Принципите на политическото право“ — бел.прев.

В тази свързваща глава Дюма резюмира „История на Френската революция“ от Мишле (Волтер, Въведение, втора част, глава VI) — бел.фр.изд.

Жан-Франсоа Пол дьо Гонди, кардинал Дьо Рец (1613 — 1679) — френски политик и писател. Участник във Фрондата. Неговите „Спомени“, оценявани като шедьовър на класическата проза, представляват ярка документална характеристика на епохата и личностите, оставили своя отпечатък — бел.ред.

Мишле, цит. съч., глава VIII (За червената книга), цитира „Спомени“ на кардинал Дьо Рец, първа част — бел.фр.изд.

Мишле, цит. съч., глава IX, цитира приблизително „Спомени на мадам Дю Осе за Луи XV и мадам Дьо Помпадур“ — бел.фр.изд.