Александър Дюма - Анж Питу

Майар я попита за името й. Казваше се Мадлен Шамбри 339 339 Според свидетелските й показания — Луиз-Маргьорит-Пиерет Шабри — бел.фр.изд. . Правеше дърворезби за църквите. Но кой ти мислеше в момента да дарява църквите с онези красиви дървени творения, с онези хубави столове, изящни статуи и барелефи, шедьоври на XV столетие?

Изнемогваща от глад, тя бе станала цветарка в Пале Роаял.

Но кой би помислил да купува цветя, когато нямаше пари за хляб? Цветята, тези звезди, които блестят на небето на мира и изобилието, вехнат от вихъра на бурите и на революциите.

Не можейки повече да вае своите жълъди, листи и клонки, нито пък да продава розите, жасмините и лилиите си, Мадлен Шамбри бе взела един барабан и бе подела ужасяващия призив на глада.

Тя щеше да стигне до Версай, тя, която бе събрала цялата тази тъжна депутация; само че — понеже бе твърде слаба, — качена на талига.

Във Версай щяха да поискат да бъде въведена в двореца заедно с дванайсет други жени; девойката щеше да е ораторът; гладната щеше да защитава пред краля каузата на гладните.

Приветстваха тази идея на Майар.

Ето че с една дума той промени враждебните настроения.

Не знаеха защо отиват във Версай, не знаеха какво ще правят там.

Сега знаеха: отиваха във Версай, та една депутация от дванайсет жени, начело с Мадлен Шамбри, да умолява краля, в името на гладуващите, да прояви милост към своя народ.

Жените наброяваха почти седем хиляди.

Те потеглиха и потокът се разля по кейовете.

Когато обаче стигнаха при Тюйлери, разнесоха се силни викове.

Майар се качи на един крайпътен камък, за да овладее армията си.

— Какво искате? — попита той.

— Да минем през Тюйлери.

— Невъзможно — отсече командващият.

— И защо? — гръмнаха седем хиляди гласа.

— Защото Тюйлери е домът на краля и градината на краля. Защото да минем без позволението на краля, означава да го оскърбим, нещо повече, да посегнем, в негово лице, на свободата на всички.

— Е, добре — склониха жените. — Искайте разрешение от швейцареца.

Майар пристъпи към швейцареца с шапка в ръка и му каза:

— Приятелю, ще позволите ли тези дами да минат през Тюйлери? Ще вървят само под свода и няма да причинят никаква вреда на растенията в градината.

Вместо отговор швейцарецът извади дългата си сабя и я насочи към Майар.

Майар измъкна своята, по-къса с една стъпка, и кръстоса острие с неговото.

В миг една жена 340 340 Жан Лаварен, четирийсет и девет годишна, портиерка — бел.фр.изд. се приближи до швейцареца и с един удар с дръжка на метла го просна в краката на Майар. Друга се приготви да го прободе в корема с байонета си. Майар я спря.

Той прибра обратно сабята си в ножницата, пъхна тази на швейцареца под едната мишница, взе пушката на жената под другата, вдигна триъгълната си шапка, паднала по време на сблъсъка, сложи я отново на главата си и продължи пътя си през Тюйлери, където според даденото от него обещание не бяха нанесени никакви щети.

Да ги оставим да вървят през Кур-ла-Рен към Севр — там щяха да се разделят на две — и да видим какво ставаше в Париж.

Тези седем хиляди жени не се бяха втурнали да давят общинските съветници, да бесят абат Льофевр и Майар и да палят Кметството, без да вдигнат известен шум.

При този шум, отекнал и в най-далечните квартали на столицата, Лафайет бе дотичал.

Той правеше нещо като преглед на Марсово поле. От осем часа сутринта беше на коня; пристигна на площада пред Кметството, когато удари дванайсет.

Карикатурите от онова време го представяха като кентавър. Тялото бе на прословутия бял кон, станал пословичен.

Главата — на командващия националната гвардия.

От започването на революцията Лафайет говореше, яхнал коня, ядеше, яхнал коня, издаваше заповеди, яхнал коня.

Често дори спеше, яхнал коня.

Така че, когато му се случеше да спи в леглото си, спеше добре.

Като пристигна на кея Пелтие, Лафайет бе спрян от човек, който потегляше в галоп с един превъзходен бегач.

Този човек беше Жилбер. Той заминаваше за Версай. Отиваше да предупреди краля за онова, което го застрашаваше, и да се постави на негово разположение.

С две думи разказа всичко на Лафайет.

После всеки продължи в своята посока.

Лафайет — към Кметството.

Жилбер — към Версай. Само че, тъй като жените вървяха по десния бряг на Сена, докторът пое по левия.

Площадът пред Кметството, опразнен от жените, се бе изпълнил с мъже.

Това бяха платени или неплатени национални гвардейци, най-вече бивши гвардейци, преминали на страната на народа и съответно загубили привилегиите си на кралски гвардейци, привилегии, които бяха наследили телохранителите и швейцарците.