Александър Дюма - Анж Питу

В Кметството знаеха онова, което ставаше в Париж. Но то почти не ги занимаваше. Какво значение имаше наистина за флегматичния Байи и за аристократа Лафайет, че на някаква жена й хрумнало да бие барабан! Едно изпреварване на карнавала, нищо повече.

Когато обаче след жената, биеща барабана, съзряха да прииждат две или три хиляди жени; когато по фланговете на тази тълпа, която нарастваше от минута на минута, видяха една не по-малка група от зловещо усмихнати мъже, държащи неподвижни отвратителните си оръжия; когато разбраха, че тези мъже се усмихват предварително на злото, което жените щяха да сторят, зло, толкова по-непоправимо, понеже се знаеше, че обществената власт не ще го предотврати, а законната власт не ще го накаже, започнаха да осъзнават цялата сериозност на положението.

Тези мъже се усмихваха, защото със задоволство щяха да наблюдават как злото, което те не биха се осмелили да извършат, ще бъде извършено от по-беззащитната половина на човешкия род.

Подир трийсетина минути на площад „Грев“ имаше събрани десет хиляди жени.

Като се видяха в такъв внушителен брой, дамите взеха да се съвещават с юмруци, опрени на кръста.

Съвещанието съвсем не бе спокойно; повечето от онези, които се съвещаваха, бяха портиерки, работнички от Халите, леки момичета. Много от тях бяха роялистки и биха се оставили да бъдат убити заради краля и кралицата, нежели дори да помислят да им причинят злина. Изблиците на тази странна дискусия можеха да се чуят отвъд реката, от безмълвните кули на Нотр Дам, които, след като бяха видели толкова нещо, се готвеха да станат свидетели на още по-любопитни събития.

Резултатът от обсъждането беше следният:

„Хайде да поизгорим Кметството, където фабрикуват толкова бумащина, та да ни попречат да ядем всеки ден.“

Точно в този момент в Кметството съдеха хлебар, който продавал хляб с намалено тегло 335 335 Хлебарят бил спасен от бъдещия маршал Гувион Сен Сир — бел.фр.изд. .

Ясно е, че колкото по-скъп е хлябът, толкова по си струва спекулация от подобен род; само че колкото по-доходна е спекулацията, толкова е по-опасна.

И пристрастените към фенера очакваха хлебаря с едно ново въже.

Стражата на Кметството искаше да спаси нещастника и полагаше неимоверни усилия за това. Ала както се уверихме, напоследък резултатът се разминаваше напълно с тези филантропски наклонности.

Жените налетяха на охраната, пробиха я, нахлуха в сградата и плячкосването започна.

Те възнамеряваха да хвърлят в Сена всичко, което намереха, и да изгорят на място онова, което не бяха в състояние да отнесат.

С една дума — хората във водата, стените в огъня.

Това бе нелека задача.

В Кметството имаше от всичко по малко.

Имаше най-напред триста общински съветници. Имаше заместници. Имаше кмет.

— Ще продължи много дълго, да хвърляме всички тези хора във водата — каза една разумна жена, която бързаше.

— Не че не го заслужават — рече друга.

— Да, но времето не стига.

— Е, добре! Да изгорим всичко — предложи един глас. — Това е най-простото.

Търсеха факли, огън; после, ей така, за да не губят време, се позабавляваха да обесят един абат, абат Льофевр Д’Ормесон.

За щастие мъжът със сивата дреха беше там. Той преряза въжето 336 336 В своето свидетелство абат Льофевр твърди, че е бил спасен от мъж, предрешен като жена — бел.фр.изд. , абатът падна от седемнайсет стъпки височина, навехна си единия крак и се отдалечи, куцайки, сред смеховете на тези мегери 337 337 В древногръцката митология: една от трите еринии, богините на отмъщението. Съответстват на римските фурии — бел.ред. .

Онова, което даде възможност на абата да се махне така спокойно, бе, че факлите бяха вече запалени, а подпалвачките, държейки ги в ръце, се приближаваха към архивите и само подир десет минути всичко щеше да лумне.

Внезапно мъжът със сивата дреха се спусна и взе да изтръгва главните и факлите от ръцете на жените; те се съпротивляваха, ала мъжът ги зашиба с една факла и докато огънят обхващаше полите им, той угаси онзи, който вече лизваше документите.

Кой бе този мъж, който се противопоставяше на ужасяващата воля на десет хиляди разярени създания?

Защо се оставяха да бъдат управлявани от него? Бяха обесили абат Льофевр наполовина; този щяха да го обесят изцяло, още повече че нямаше да може да ги възпре да го сторят.

Около това разсъждение се надигна бесен хор от възгласи, който го заплаши със смърт; заплахата бе придружена с действие.